Олег Шмельов - Завръщането на резидента

— Вие казахте, че сега сте на работа.

— Да, точно така.

— Но нали вие не сте държавен служител?

Разговорът се водеше като между двама приятели, които си разменят реплики от нямане какво да правят, просто да убият времето. При последната забележка на Михаил Чарли се разсмя.

— Точно така, не съм държавен.

— Значи работите за частно лице.

— Вие като че ли четете отнякъде.

Михаил отдавна беше забелязал, че простотата и убеждението при подобни случаи действуват на повечето хора предразполагащо. Като поразгледа своя събеседник отблизо, той прецени, че с ум не блести. Можеше да вземе юздите в свои ръце.

— В тази бележка е написано името на вашия господар.

Против очакванията, Чарли не се учуди. Оказа се, че и той може да разсъждава просто, на което се и надяваше Михаил, като пусна пробната топка. Чарли каза:

— Ясно, Брокман се е раздрънкал.

Михаил каза направо:

— Къде е сега Алоиз?

— А вас какво ви интересува?

Михаил стана сериозен.

— Как мислите, Чарли, за какво стърча тук с Брокман?

— Не е моя работа.

— Трябва да намеря Алоиз, а Брокман не знае даже сегашното му име.

Чарли малко се смути от такъв неочакван обрат.

— Нещо не разбирам… Вие познавате ли се с Алоиз?

— Бях познат преди двадесет и пет години, а след това изчезна от погледа ми.

Смущението на Чарли се смени с израз, който показваше: „А ние какво ще спечелим от това?“ Но той мълчеше и Михаил откри картите си.

— Кажете ми презимето на Алоиз и къде се намира сега. Ще ви дам за това петстотин долара и обещавам — на никого ни дума. С приятеля, който сега дежури на улицата, вие навярно не делите нито пари, нито…

— Стоп — тихо го прекъсна Чарли. — Парите у вас ли са?

— В стаята. Сега ще ги донеса.

— Ще заминете ли днес?

— Незабавно. Но при едно условие: не закачайте Брокман в близките дни, за да бъда вън от подозрение.

— Но ние нямаме намерение да го премахваме. Той ни е нужен жив засега.

— Това е по-добре.

Като си даде вид, че не бърза, Михаил запали цигара и бавно се качи на втория етаж. Преследвачът остана на масата.

На почукването Брокман не отговори веднага. Наложи се да почука втори път.

— Кой е?

— Аз.

Михаил влезе и бързо каза:

— Приготвяй се.

— Къде?

— В двора е колата на управителя на хотела, светъл ситроен. Ще легнеш на пода отзад.

— Какво си намислил?

— Трябва да изчезваме оттук. Ще минеш през бара, след това през служебния вход към двора.

— Колко време имаме?

— Обличай се бързо. Вещите не взимай.

У Брокман веднага се върна увереността в себе си.

Той попита с делови тон:

— Всичко ли си обмислил?

— Сега ще видим. Аз ще седя в бара с един от тези тъпанари. Вторият е на улицата. Слизай бързо.

В стаята си Михаил бързо прибра куфара, облече си палтото, излезе, заключи и слезе в бара. Чарли седеше на масичката с лице към входа. Трябваше да го премести, за да не види Брокман, като излиза.

Като постави куфара на паравана, Михаил помоли бармана да направи сметката, като прибави още два коняка. Барманът започна да смята. Чарли въпросително гледаше към тях. Михаил го повика с пръст. Когато дойде, Михаил го попита няма ли нищо против да пийнат на прощаване. Онзи не беше против.

Михаил се разплати, взе чашките и тръгна към масата пръв. Той седна на мястото на Чарли, така че Чарли беше принуден да седне с гръб към входа на бара и вратата, водеща към двора.

Тъкмо в този момент се появи Брокман. Михаил веднага извади от джоба си бележник и започна бавно да отброява банкноти от по петдесет долара. След това, като ги закри със салфетка, ги бутна към Чарли.

— Запомнете — каза онзи, скривайки парите, — Алоиз живее в Париж, в хотел „Савоя“, под името Грифитс.

Пиха. Михаил стана.

— Благодаря.

— Моля.

— Ще отида да си платя хотела — каза Михаил. — Наглеждайте куфара ми.

Този път усмивката на Чарли не се стори на Михаил противна.

Михаил плати само за себе си, като в същото време си помисли, че ще се наложи собственикът на хотела да претърпи загуба заради Брокман.

След това се сбогува с Чарли и отиде при колата в двора.

… Всичко мина отлично. След като оставиха колата при собственика на хотела в Берн, Михаил и Брокман се разделиха на цюрихското летище. Същата вечер Брокман отлетя за Дюселдорф. Михаил пренощува в Цюрих. Те не трябваше да се появяват в Центъра заедно. Освен това на Михаил му оставаше неизпълнен последният пункт от плана.

… На другия ден в седем часа вечерта Михаил слизаше по стълбичката на самолета на парижкото летище Орли, а в осем без четвърт позвъня от едно кафене в града на Дон.