Олег Шмельов - Завръщането на резидента

Михаил гледаше в стената и мълчеше. Брокман казваше истината: от прозореца на влака Михаил видя близо до Гщад самолетна площадка и на нея спортен самолет.

— Ще видим — разсеяно отговори Михаил.

— Страхуваш се значи? — Брокман поклати глава. — Има за какво.

Михаил мълчеше.

— Трябваше да си набавя ризница, но все си мислех, че няма да ми потрябва — каза Брокман.

— Да, с ризница е по-спокойно — съгласи се Михаил.

— Пистолет и ризница — това са надеждни приятели. Най-верните. — В гласа на Брокман имаше горест. — По-верни от всички живи приятели.

„Късно си се сетил“ — помисли Михаил, но каза съвсем друго:

— Стоманената каска и бронираният автомобил също са надеждни приятели. А също така коняка… Няма ли да си пийнем?

— Не, не искам.

Михаил стана.

— Ще отида в бара.

Той излезе. Крачейки по дебелия пружиниращ килим, той чу щракането на ключа — Брокман заключи вратата след него.

Но той не отиде направо в бара. Най-напред се отправи към собственика на хотела, в работния му кабинет. Като изчака да освободи стаята един от служителите, Михаил попита дали не може да получи една кола, за да отиде до Берн. Собственикът помисли и каза, че може да се уреди — ще му даде своята кола. Тогава Михаил помоли да му разреши да остави колата в Берн — ще я намерят при хотела на Цайххаусгасе. Той, разбира се, е готов да заплати колкото е необходимо. Собственикът погледна към тавана, помълча и назова сумата. Михаил сложи парите.

— Много ви моля — каза той, — нека след четвърт час колата да бъде в двора.

— Добре. Ще изпратя Жорж в Берн да я прибере.

На Михаил му беше все едно кого ще изпратят в Берн. Той плащаше на собственика на хотела.

Слизайки в бара, Михаил видя до стойката мършавия — купуваше си цигари — и отбеляза: значи тук е организирана сигурна блокада. Съдейки по всичко, Брокман не би могъл да я разкъса.

Той изпи чаша скъп коняк. Барманът се отнасяше към Михаил почтително, тъй като клиент, пиещ такъв коняк, е достоен за уважение. Михаил не гледаше преследвача, но чувствуваше върху себе си неговия поглед. Според идеята, която назряваше у Михаил, той трябваше да установи контакт с преследвача, но чувството му подсказваше, че не бива да изпреварва събитията. Те можеха сами да проявят инициатива, така щеше да бъде по-добре…

В коридора с цветните стъкла, които толкова се харесваха на Михаил, той чу зад гърба си бързи крачки и се зарадва.

Преследвачът го догони в хола до входа.

— Извинете, само две думи. — Преследвачът говореше на френски, гласът му беше тънък, нежен.

— Какво има? — Михаил се спря.

— Вие сте приятел на Брокман? — Той премина в шепот, но Михаил нямаше намерение да шепне и каза високо:

— Заедно пристигнахме тук.

— Това зная — прошепна преследвачът. — Говорете, моля, тихо, там е портиерът.

Михаил понижи глас, но отговори грубо:

— Нямам какво да говоря с вас.

Мършавият, който беше по-нисък от Михаил с половин глава, го докосна с кутрето за рамото.

— Още две думи.

Михаил си дръпна с погнуса рамото и отстъпи крачка.

— Говорете по-кратко. Нямам време.

— Съветвам ви да не придружавате Брокман. Нека се разхожда сам.

Михаил го измери с презрителен поглед, но стоящият пред него не обръщаше внимание на такива дреболии.

— Ще предам думите ви на Брокман — обеща Михаил.

— Това не ме вълнува — бързо прошепна преследвачът. Михаил забеляза, че той си има някакво достойнство.

— Ами ако ей сега позвъня в полицията?

Преследвачът отговори, без да се замисля:

— Не ви съветвам. За какво ще се пъхате в чужда работа? Излишни грижи.

Да се благодари и на това, че те не смятаха да стоварват вината за готвеното убийство на него, Михаил. Той попита:

— Какво още ще ме посъветвате?

— Ако питате сериозно, по-добре е да заминете оттук. За какво ви е той? Вие не сте приятели.

— Откъде знаете толкова много?

— Все нещо знаем.

Моментът беше подходящ и Михаил пристъпи към изпълнение на своя план.

— Услуга за услуга — каза той миролюбиво. — Аз имам една молба към вас. Но хайде да отидем в бара, ако нямате нищо против.

Мършавият се усмихна.

— Такъв разговор повече ми харесва.

Те седнаха на масичката в ъгъла — в залата нямаше никой.

— Да си поръчаме ли нещо? — предложи Михаил.

— Не, аз не пия, когато съм на работа.

— Разумно е. Да се запознаем.

— Приятелите ме наричат Чарли.

— Аз съм Мишел.

— Много ми е приятно. И така, за какво ще говорим?