Майкъл Крайтън - Разкриване

В затъмнената стая Дон Чери улови погледа на Сандърс и бавно поклати глава.

— Аха, всичко е наред — продължи Джонсън от подиума.

Екранът зад нея светна. Появиха се изображения от компютърна анимация. Първо се показа червено сърце, което се раздели на четири.

— Сърцето на „Диджи Ком“ винаги е била групата за нови изделия, която се състои от четири отдела, както виждате тук. Но тъй като информацията по цял свят се дигитализира,. отделите неизбежно ще се слеят. — На екрана парчетата пак се събраха и сърцето се превърна във въртящ се глобус. От него за-излизаха различни изделия. — За клиента от близкото бъдеще, въоръжен с мобифон, вграден факсмодем и портативен компютър или ПДА, все по-малко значение ще има в коя точка на света се намира и откъде идва информацията. Говорим за истинска глобализация на информацията, която ще изисква разнообразни нови изделия за основните ни пазари в производството и образованието. — Глобусът се разшири и изчезна. На негово място се появиха класни стаи от всички континенти с ученици, седнали по чиновете. — По-конкретно, образованието ще привлича все повече вниманието на нашата фирма, тъй като от печата технологиите ще минават от дигиталните монитори към виртуалните среди. Нека сега да видим какво точно означава това и накъде според мен сме се насочили.

Мередит Джонсън изреди всичко — хипермедии, вградени видеоустройства, авторски системи, структури за работни групи, научни справочници, удобства за клиента После продължи с бюджетните пера: планираните за проекта приходи и разходи, целите за петгодишния период, променливите на данъчните облекчения. Накрая се спря на главните предизвикателства при разработката на изделията — контрол върху качеството, обратна връзка с потребителите, съкращаване на цикъла за внедряване в производство.

Изложението й беше безупречно. Изображенията върху екрана се сливаха и се редяха, гласът й звучеше уверено, без колебания, без паузи. Хората в залата постепенно се умълчаха и се заслушаха. Възцари се атмосфера на уважение.

— Макар моментът да не е подходящ за навлизане в технически подробности — продължи Мередит, — бих искала да спомена, че времето на търсене при новите СД-устройства под сто милисекунди заедно с новите алгоритми за сгъстяване трябва да доведат отрасловия стандарт за СД до пълно ресурсово дигитализирано видео с шейсет полета в секунда. Говорим също за независими от платформа процесори РИСК с 32-битови цветни монитори с активна матрица и преносими твърди копия при хиляда и двеста точки на инч и безжично свързване в мрежа в конфигурации ЛАН и ВАН. Като добавим и самостоятелно създадената виртуална база данни — особено при наличието на софтуерни агенти на РОМ основа за определяне и класификация на обектите, — можем да стигнем до извода, че ни очаква много вълнуващо бъдеще.

Сандърс забеляза, че Дон Чери седи със зяпнала уста, и прошушна на Каплан:

— Май си разбира от работата.

— Да — кимна Каплан. — Царицата на демонстрациите. Започна именно с демонстрации. Външният вид винаги е бил най-силната й страна.

Сандърс хвърли поглед към Каплан, но тя се обърна.

Тъкмо тогава речта свърши. В залата заръкопляскаха, светнаха лампите и Джонсън седна на мястото си. Присъстващите се раздвижиха, тръгнаха към работните си места. Джонсън остави Гарвин и се запъти право към Дон Чери, с когото размени няколко думи. Чери се усмихна: беше очарован. После Мередит се приближи до Мери-Ан, каза й нещо и се обърна към Марк Луин.

— Умна е — отбеляза Каплан, без да откъсва очи от нея. — Не пропусна да поговори с всички ръководители на отдели, особено след като не ги спомена поименно в речта си.

Сандърс се намръщи.

— Смяташ ли, че това има някакво значение?

— Само ако се кани да извърши промени.

— Фил каза, че няма да прави нищо.

— Откъде си сигурен? — попита Каплан, изправи се и хвърли салфетката на масата. — Трябва да вървя. По всичко личи, че ти си следващият в нейния списък.

Тактично се отдалечи тъкмо когато Мередит се запъти към Сандърс. Усмихваше се.

— Исках да се извиня, Том — поде тя, — че не споменах в словото си твоето име и имената на другите ръководители на отдели. Дано никой да не е останал с погрешно впечатление. Просто Боб ме помоли да съм кратка.

— Е, май успя да спечелиш всички — отвърна Сандърс. — Реакцията беше много положителна.

— Надявам се. Слушай — каза Мередит и сложи ръка върху неговата, — утре имаме куп работни заседания. Помолих всички ръководители на отдели да дойдат при мен днес, ако им е възможно. Не знам дали ще си свободен да се срещнем в моя кабинет към края на деня и да пийнем по нещо. Можем да прегледаме служебните въпроси и евентуално да побъбрим и за отминалите времена.