Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Добър ден, мистрес Александра — отговори той, когато тя го поздрави. — Още когато засаждахме лозята, си знаех, че скоро ще дойдете да ги видите.

— Наистина ли? Защото аз чух за тях едва снощи. Какво, вино ли възнамерява да прави мистър Макартър?

Градинарят кимна, като посочи към ъгъла на оградата.

— Точно там мистър Макартър смята да построи сграда, където ще бъде пресата за гроздето и бъчвите за ферментация, а избата, където виното ще отлежава, ще се намира под нея. Тази година ще имаме достатъчно грозде, за да направим няколко дузини галона вино.

— О, така ли? Как се обработват лозята и с какво ги торите, мистър Ходгкинс?

Той започна да й обяснява, по какъв начин става отглеждането на лозята, като я развеждаше наоколо и й показваше. Стигнаха до края на лозята, а оттам нататък започваха овощните градини. След това тръгнаха към портата, където Александра беше завързала коня си.

— Тук непрекъснато се правят някакви подобрения — забеляза тя. — Всяка година има нещо ново.

— Това е вярно — съгласи се Ходгкинс. — През годините, когато мистър Макартър беше в Англия по работа, госпожата направи много подобрения. Именно тогава бяха засадени по-голяма част от овошките.

Александра излезе през вратата и отиде до коня си, а градинарят я последва.

— Вие работите тук доста отдавна, нали, мистър Ходгкинс? — попита тя.

— Да, да, така е, мистрес Александра. Когато дойдох, тук имаше едва около хиляда акра земя. Сега те са шейсет хиляди и непрекъснато се увеличават. Днес мистър Макартър и мистрес Елизабет отидоха да разглеждат някаква земя с перспективата да я закупят, когато бъде обявена за продан.

Александра понечи да се качи на коня, сетне се обърна.

— Исках да видя мистрес Елизабет днес, но прислужницата в къщата не знаеше къде е отишла. Случайно да знаете, къде се намира тази земя, мистър Ходгкинс?

— Да, става въпрос за овцевъдна ферма между Парамата и Бакхърст на изток от река Нипиън. Някакъв собственик на магазин в Сидней на име Уилямсън се свързал с мистър Макартър и му казал, че фермата е собственост на баща му и когато той умре, което се очаквало да стане скоро, щял да продава.

— Това е на няколко мили от тук, нали? Като се има предвид времето, което им е необходимо да отидат дотам и обратно, да говорят със собственика и да разгледат земята, навярно ще отиде целия ден.

— Не, не вярвам, мистрес Александра. Човекът предупредил да не се разговаря със собственика, тъй като той не искал стопанството му да бъде продавано или раздробявано на парчета. Мистър Макартър и мистрес Елизабет тръгнаха по най-прекия път, така че трябва да се върнат някъде през ранния следобед.

— По кой път тръгнаха?

— Ами, по пътеката, която върви покрай източния бряг на реката, а след това на север към фермата. Оттук разстоянието е много по-кратко, отколкото, ако трябва да се минава през Парамата.

Александра погледна слънцето и видя, че й остават още няколко часа до времето, когато трябваше да си тръгне обратно към къщи. Тъй като не познаваше местността, не знаеше за съществуването на пътека, която да минава покрай източния бряг на реката, но, както изглеждаше, нямаше да бъде трудно да следва упътванията на градинаря. Реши да тръгне по пътеката и да пресрещне Елизабет и баща й.

Като се улови за седлото, тя скочи леко върху него и каза на Ходгкинс какво е решила да направи. Градинарят се намръщи тревожно и поклати неодобрително глава.

— Нямате придружител — отбеляза той, — а пътеката покрай реката е доста изолирана и отдалечена от пътя, мистрес Александра. Най-добре е да изчакате мистрес Елизабет и баща й тук.

— Но тогава ще трябва да си тръгна за вкъщи, почти веднага, след като те пристигнат, мистър Ходгкинс. Но ако ги пресрещна на пътеката, ще имаме време да си говорим, докато яздим насам, а не съм я виждала от много време.

— Е, вие си знаете — каза Ходгкинс колебливо. — Внимавайте много, мистрес Александра. Приятен ден!

Александра се сбогува с него, помаха с ръка и обърна коня си. Заобиколи оградата, след това мина покрай кошарите и ливадите, където пасяха мериносовите овце. Тревистите хълмове на имението се простираха пред нея и тя обърна коня си на северозапад, към река Нипиън.

Докато измине първите няколко мили, встрани от пътя виждаше стада овце, които пасяха в ливадите, а до тях стояха овчарите. От време на време в далечината се мяркаха сгради с помощни постройки до тях. След това пасищата преминаха в храсталаци и рядка гора, а наоколо не се мяркаше жива душа.