Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Хайръм не само е специалист в корабостроенето — каза Джеймс, — но е и способен ръководител. Малко след като го наех, го направих старши майстор и го натоварих да отговаря за строежа на един плавателен съд.

— Но за домакинството ни мистър Бакстър не се оказа от голяма полза — допълни иронично Арлийн. — Всъщност точно обратното. В началото на пролетта, миналата година, наехме превъзходна прислужница — млада жена на име Обърта Маубрей. Но тя стоя при нас само няколко дни и се омъжи за мистър Бакстър.

— Тук да си намериш персонал за домакинството е проблем — отбеляза Александра. — Трудно е да наемеш прислужници и да ги задържиш, дори и при най-добро заплащане.

— Аз не мога да правя сравнения — отговори през смях Арлийн, — защото естествено не съм имала слуги в Англия. Но и аз си имах проблеми да ги задържа тук. В случая с Обърта, моята загуба се оказа нейна придобивка, защото двамата с мистър Бакстър са много щастливи. Имат си бебе, красиво и здраво момиченце.

Александра отвърна нещо подходящо за случая, след което разговорът премина към други теми, докато икономката и прислужницата сервираха десерта. Беше шоколадов пудинг с ябълки ала рус, поднесен със сладко и ароматно malvasia. След вечеря мъжете отидоха в библиотеката за коняк и пура, а жените се върнаха в салона. Докато двете групички се разделяха, бащата на Александра отново я изгледа строго, очевидно все още раздразнен от нея. Тя не беше сигурна каква е причината, но знаеше добре, че в подходящ момент щеше да стане ясно.

Разбра малко след като гостите си отидоха и баща й се качи в стаята си. Майка й я спря на стълбите и й каза, че баща й е ядосан, защото е помагала на прислужницата да разнася напитките преди вечеря, което според него е слугинска работа, и майка й е съгласна с него.

— Ти си дъщерята в тази къща, Александра, а не слугинята — каза Аугуста. — Трябва да се научиш да правиш разлика кога са ти дошли приятели вкъщи и кога семейството приема гости.

Според Александра разликата беше много тънка и досадна, но се съгласи с майка си и се извини, за да избегне по-нататъшно обсъждане на въпроса. Качи се в стаята си и след като се приготви за лягане, отиде до голямата, добре заредена библиотека, разположена в единия край на стаята.

Само преди няколко дни беше получила „Сърцето на Мидлотиън“ от Уолтър Скот и чакаше с нетърпение да я прочете. Взе я в леглото и като се облегна на възглавниците, и дръпна свещника от нощната масичка по-близо до себе си, я отвори.

Александра винаги изчакваше баща й да излезе от къщи, и тогава слизаше долу, ето защо на следващия ден тя стана от леглото, без да бърза. Изми се, погледна в гардероба и избра светлозелена муселинена рокля с бледозелена дантела върху корсажа, маншетите и яката. Седна пред тоалетката, разчеса косата си и я вдигна нагоре, закрепяйки я с гребени. После излезе от стаята и слезе долу във всекидневната.

В изряден тоалет, привлекателна и с аристократична жилка, петдесетгодишната Аугуста седеше на бюрото и преглеждаше сметките на домакинството. Майката на Аугуста Кристин Уейвърли, се бе отпуснала удобно в едно кресло, с дебел шал. Крехка и прегърбена от годините, тя надничаше през дебелите стъкла на очилата си и плетеше бавно на една кука с фините си съсухрени пръсти.

Старата жена отговори на поздрава на Александра с глас, излъчващ топлина и привързаност, а по сбръчканото й лице се появи усмивка, изпълнена с нежност и любов. Отговорът на Аугуста обаче бе по-сдържан.

— В Библията има само едно Възкресение — отбеляза тя сухо, — но в тази къща подобно чудо става всеки ден, когато най-сетне успееш да излезеш от стаята си, Александра.

— По този начин избягвам конфликтите с татко, така че той да може да отиде на работа спокоен — отбеляза Александра и седна. — Въпреки че едно лошо настроение може да се окаже предимство за него, ако той трябва да обяви за пресрочена дадена ипотека, изхвърляйки някое бедно семейство на улицата.

— Баща ти просто защитава интересите на клиентите си — отбеляза с твърд тон Аугуста. — И няма да е зле да помниш, че с работата си той те издържа, Александра.

— Щях да бъда много по-доволна, ако го правех сама, мамо.

— Александра — въздъхна търпеливо Аугуста, — знаеш, че баща ти никога няма да ти позволи да работиш. Нека да не започваме отново.

Тя взе звънчето от бюрото и го разклати. Щом прислужницата се появи, Аугуста й нареди да донесе таблата с чая и кифличките.