Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Това е така — отговори Тери. — Само шепа хора са виждали Пустошта и дори на картата я няма. Но преди няколко години, там беше създадено стопанството Уайамба, а съвсем скоро в банката пристигна молба за откриване на сметка на името на още една ферма. Казва се Тибубура.

Имената извикваха в съзнанието й образи на нещо усамотено, далечно и тайнствено и тя попита защо официалните власти не знаят нищо за тези земи, след като в тях живеят хора.

— Австралия е наказателна колония — изтъкна Тери — властващите не са любопитни. Територията, която в момента е населена, е достатъчна за колонията и служителите в Лондон не са особено склонни да правят каквито и да било усилия за неща, които няма да доведат до непосредствени резултати.

Александра продължи темата, тъй като искаше да узнае нещо повече от накъсаните и както изглежда, измислени разкази, които бе чувала за Пустошта, но се оказа, че Тери й бе казал всичко, което знаеше. Още повече, че подобно на това, което беше казал за колониалните власти, и самият той не беше любопитен. След известно време тя остави компанията и отиде при Уилям Редфърн. Въпреки че беше бивш каторжник, той беше един от малцината, които бяха повече от добре дошли при свободните имигранти.

Като млад хирург във военната флота, той бил осъден заради подкрепата му на моряшкия бунт от 1797 година във флотата, чиято база се намираше при устието на река Темза. Засега нямаше по-опитен лекар в колонията, към когото да се обръщат както бившите каторжници, така и свободните имигранти и колониалните служители. Освен това, той беше домашен лекар на семейство Макартър, най-богатите и най-аристократичните от свободните имигранти. Той отделяше точно толкова внимание и грижи към болестите инфектираните рани от бичуването и незаконните раждания на осъдените, колкото и на доходната си клиентела.

В сиднейската болница той имаше клиника за каторжниците и бедните. Известно време Александра му беше помагала през следобедите с пациентите му жени и деца, докато един прекрасен ден баща й не беше научил и избухна в гняв. Докато разговаряха, лекарят се пошегува със случилото се:

— Поканата да вечерям тук днес — отбеляза той, — говори, че отново се радвам на благоволението на баща ви.

— О, мисля, че отново го тормози подаграта — предположи Александра. — Навярно скоро ще трябва да се обърне към вас за преглед.

Доктор Редфърн се засмя от сърце, съгласявайки се напълно с нея. Те поговориха още малко, след което в столовата се чу удар на гонг. Гостите се насочиха натам, а лекарят предложи на Александра да я придружи и тя го хвана под ръка. Докато минаваха през хола, бащата на Александра я погледна с пронизващ поглед, очевидно раздразнен от нещо, което тя бе направила или пропуснала да направи.

Къщата — една от най-големите и добре мебелирани в Сидней, беше олицетворение на вещото ръководство на Аугуста Хамънд и таланта й на домакиня. В трапезарията кристалите, порцеланите и сребърните прибори блестяха върху снежнобялата покривка от ирландски лен под светлината на високите и тежки свещници, разположени по протежение на дългата маса. Александра помогна на майка си да насочи гостите по местата им, след което седна на своя стол. След тостовете за краля и губернатора, икономката с помощта на една прислужница сервираше от съдове, които други прислужници носеха от кухнята и поставяха на помощната маса.

Седнала между семейство Томпсън и Джеймс Андъруд и съпругата му Арлийн, Александра разговаряше с тях по време на вечерята. След вкусната супа от костенурка, бе сервирано рибно ястие — пушена треска, варена на пара, залята с маслен сос. Основното ястие беше сочно и ароматно говеждо месо по шотландски с гарнитура от ориз с къри, поднесено с отлежало, гъсто вино от района на Кейптаун.

Хенриета Томпсън беше любителка градинарка, също като Александра. Те обсъждаха проблемите с цветята в различния климат и почва на Австралия, както и какво щяха да посеят в края на пролетта и началото на лятото. Хенриета спомена между другото, че била чула, че Джон Макартър бил засял лозя в имението си Камдън парк.

Тази тема беше доста деликатна, тъй като Александра беше приятелка със семейство Макартър и особено с дъщеря им Елизабет. Единственият начин бивш каторжник да стъпи в имението Камдън парк беше като работник. Александра не беше чувала за лозята, но това я заинтригува и тя реши да отиде и да ги види при първа възможност.

По-късно, когато семейство Томпсън разговаряха с гостите от другата им страна, Александра се заприказва със семейство Андъруд. Между различните предприятия, които двойката притежаваше, бе и единствената корабостроителница в Сидней. Неотдавна тя беше разширена и Джеймс Андъруд приписваше заслугата за това до голяма степен на Хайръм Бакстър, бивш осъден, когото той бе наел след помилването му.