Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Докато то виеше и бягаше, Дейвид остави кучетата да пазят стадото и тръгна по кървавите следи. Те го отведоха до един гол, каменист хълм. В подножието му откри дупка и кучешки косми около нея, а пръстта около входа й беше зацапана с кръв.

По-нагоре, върху склона на хълма откри още четири дупки. Огромна пещера с множество вътрешни тунели бе бърлогата на глутницата. Дейвид натрупа камъни до дупките върху склона и събра огромна купчина от сухи дърва и храсталаци в подножието на хълма, след което се върна при стадото.

Призори, когато кучетата динго щяха да си бъдат в леговището след нощния лов, Дейвид се качи на коня си и отиде до хълма. Премести дървата и храстите срещу главния вход и ги запали, сетне бързо се изкачи по склона и изтъркаля камъните, с които запуши и четирите дупки. Докато се отдалечаваше, възседнал коня си, изпод земята се чу виене на боричкащи се животни, а изпод камъните, покриващи дупките върху склона, излизаше пушек. Камъните се тресяха докато обезумелите диви кучета напразно се опитваха да ги изместят и да избягат навън.

След като опасността от дивите кучета бе премахната, Керък се зае с новородените агнета — подрязваше опашките им и кастрираше мъжките. От тази работа гърбът му се схващаше и го болеше, тъй като от сутрин до вечер стоеше наведен над агнетата, като работеше много внимателно, за да избегне по-дълбоки наранявания. Времето продължаване да бъде студено, все още имаше сравнително малко мухи, които да инфектират отворените рани по опашките на агнетата. Когато най-накрая завърши, беше наясно, че ако не стане някакво бедствие, ще е притежател на огромно стадо, състоящо се от неговите овце плюс дела, който му се полагаше от агнетата.

Няколко дни по-късно, когато Дейвид Керък вече беше готов да поведе стадото обратно към кошарата, с настъпването на вечерта кучетата обърнаха глави в посока на юг. Поведението им говореше, че някой идва насам и Дейвид обиколи южната страна на стадото, възседнал коня си. Тогава той видя високия набит Патрик Гарити на няколкостотин ярда, който водеше със себе си и товарен кон.

Изненадан и радостен, Дейвид се насочи към него, махайки с ръка. Пат му отговори, като брадатото му лице грейна в усмивка. Те се поздравиха сърдечно и Пат обясни защо е дошъл.

— Помислих си, че провизиите ти вече са на привършване, а не ми се щеше да живееш само на овнешко месо.

— Така е, само овнешко ми е останало — отговори Дейвид, смеейки се. — Страшно съм ти благодарен, Пат. Как ме откри?

— Струваше ми известно усилие, тъй като земята, която си отделил, е доста, така вървях по следите, които овцете оставят, когато се местят от едно място на друго. Кошарите, които си изградил, са много добри, Дейвид.

Те разговаряха, докато възседнали конете, вървяха към стадото и Пат дръпна юздите, когато видя овцете пред себе си.

— Мили боже! Дейвид! — възкликна той. — Сигурно не си загубил нито една овца, а изглежда, и повечето от овцете са близнили.

Дейвид кимна доволен.

— Около половината, бих казал, и агнетата са силни и здрави. Имах късмет.

— Ама си и работил здравата. Ще отида до оградата, за да видя по-добре как са овцете и колко са.

Пат обиколи стадото, като водеше със себе си и товарния кон. Дейвид извика кучетата и ги изпрати да съберат овцете, сетне размаха камшика си и ги подкара.

Овцете вдигаха облаци прах, докато се тътреха към кошарата. Възседнал коня си, близо до вратата, Пат гледаше овцете, докато те се приближаваха и влизаха в кошарата, след това слезе от коня и помогна на Дейвид да затвори вратата. Докато разседлаваха конете, той каза, че несъмнено Дейвид вече притежава своето първо собствено стадо.

— Освен това, и голямо — добави той, — някъде около шест хиляди, та и повече. Трудно ще ти бъде да се справяш с него, Дейвид.

— Щом мога да се оправям с пет хиляди, ще мога и с шест — отговори Дейвид с усмивка.

Пат се засмя и кимна в знак на съгласие, докато двамата носеха провизиите към колибата. Освен брашно, сол, чай, ориз, тютюн, имаше и деликатеси като петмез, глинени съдове със сладко, туршии и сирене.

— Донесох ти и някои семена — каза Пат, като посочи към няколко торби. — Помислих си, че може да искаш да си направиш градина, така че донесох семена за картофи, лук, зеле и други такива.

— Добре си направил. Разчистил съм едно място при поточето за градина, където възнамерявам да си построя главната кошара с къщата — каза Дейвид. — Почти нищо не разбирам от градинарство, но почвата изглежда плодородна. Благодаря ти много за семената, както и за провизиите, Пат.