Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Ведно с огромния брой най-различни видове животни на хълма дойдоха и кучета динго. Змиите също изпълзяха, повечето от тях безопасни, но имаше и няколко пепелянки и смъртоносни тайпани. Дейвид винаги носеше със себе си дебела тояга, с която да убива отровните змии, а стадото охраняваше с двуцевката си, чиито спусъци беше покрил с мушамата, за да не се мокри барута в подсипите на оръжието. Овчарските песове прогониха по-голямата част от кучетата динго, а той застреля онези от тях, които давеха кучетата.

За да не измокри барута, докато зареждаше пушката под силния дъжд, Дейвид се преви на две близо до кошарата и скри барутника в овчия си кожух. Тъкмо беше заредил и двете цеви, когато чу кучетата да ръмжат и да се борят от другата страна на стадото, а стоящите до него кучета се втурнаха да заобикалят овцете, за да се присъединят към другарите си. Дейвид ги последва в очакване да види кучета динго.

След като заобиколи стадото и излезе от другата му страна, Дейвид видя огромен див глиган, гонен от кучетата, които го бяха притиснали до оградата на кошарата. Кучетата лаеха и се зъбеха срещу животното, а то грухтеше разярено, като се въртеше и фучеше с дългите си лъскави бивници. След това животното се обърна към Дейвид и се втурна да напада, а кучетата се струпаха около него и го ръфаха със зъбите си. Дейвид се прицели внимателно в гърба на глигана, за да не засегне някое от кучетата, и натисна и двата спусъка. Едната цев засече, а куршумът от другата се заби в центъра на гърба на животното, счупвайки гръбначния му стълб. Задните крака на глигана се огънаха и той зари с предните си нозе в калната почва в отчаяни опити да стигне до Дейвид, като квичеше разярено и издаваше писъци, докато кучетата се нахвърлиха върху него с ръмжене.

Оглушен от врявата, Дейвид коленичи до оградата и зареди барутника на цевта, която беше засякла. Тръгна към глигана и опря оръжието в главата му, докато челюстите на разяреното животно тракаха и от устата му течаха лиги. Пушката гръмна и го доуби. Дейвид извика кучетата и ги огледа, за да се убеди, че никое от тях не беше ранено, сетне презареди двуцевката и продължи да обикаля, и да наблюдава стадото.

Следобеда вятърът отслабна и дъждът намаля, преминавайки в остри капки. Хълмът беше заобиколен от море с вода, над която стърчаха само върховете на дърветата и някои други високи точки от терена. Малки и големи кенгура, други тревопасни двуутробни животни и всякакви твари мирно съжителстваха под надвисналата обща угроза.

Под онова, което бе останало от колибата, Дейвид откри достатъчно сухи дърва, за да напали огън. Опече на шиш парчета овнешко месо, нахрани кучетата и седна да яде в мрака. Овцете бяха гладни и жадни, блееха и се движеха неспокойно насам-натам из кошарата. Това продължи и през дългите часове на влажната и мразовита нощ и Дейвид седеше до огъня, а от оградата го гледаха блестящите очи на животните.

На разсъмване водата се беше отдръпнала, като в най-ниските части на терена бяха останали локви сред калната земя. Нямаше ги нито змиите, нито останалите животни. Дейвид извади овцете от кошарата и ги подкара заедно с конете. В долината в подножието на хълма животните газеха в калта, лочеха жадно водата от локвите и лакомо хрупаха зелените листа.

През деня земята започна да изсъхва, локвите ставаха все по-малки и до утрото на следващия ден, единственото доказателство за отминалото наводнение бяха висящите по дърветата отчупени клони, кори и съчки. Няколко дни по-късно, Дейвид подкара стадото обратно на юг, към потока Тибубура.

Заедно с последните августовски дни, дойде и началото на пролетта. Точно по това време Дейвид и стадото бяха изминали обратния път и пресичаха водите на Тибубура. Агненето започна късно една нощ, когато Дейвид бе събуден от познатото му блеене на овца в трудно положение. Набързо запали огън близо до кошарата и занесе овцата на светло. Бръкна в нея, за да оправи заплетените малки телца и крайници. Преди да е приключил с тази овца, други животни в подобно положение настояваха за вниманието му с блеенето си.

През останалата част от нощта той носеше овцете една след друга до огъня и на светлината от пламъците им помагаше да се агнят. В същото време десетки други раждаха, без да имат трудности. Когато слънцето изгря, той изведе стадото на паша и много от овцете си имаха агънца, които се мъкнеха неуверено подире им, а други лежаха в очакване да се обагнят.