Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Пат отмина благодарностите с повдигане на рамене, като палеше огъня, а Дейвид приготвяше продуктите за готвене. По време на разговора Дейвид отбеляза, че още от следващата година, когато вече щеше да пасе собствено стадо, ще трябва да си поръчва сам провизиите.

— Ще имаш достатъчно пари да ги платиш — каза Пат. — Цената на вълната варира от година на година, но ти ще вземеш най-малко триста гвинеи за твоя дял от стриганата вълна.

— Това е далеч повече, отколкото ми трябват за провизиите.

— Да, но в скоро време ще трябва да започнеш да наемаш работници и тогава процентът от печалбата ти ще бъде по-малък. Никой няма да гледа стадото ти така, както ти си го гледаш, а освен това, ще имаш и разходи за плащането на надниците и храната на работниците. Но дори и така, печалбата ти няма да е лоша.

— Надявам се да е така, Пат. Как плащаш за провизиите?

— Чрез банкова сметка в Сидней. Когато изпратя поръчката си, ще поръчам провизии и за теб и ще пиша до банката да отворят сметка на твое име. Ще им платя от парите, които ще получиш за вълната. Трябва да им посоча името на фермата. Как ще я наречеш? Керък?

— Не, Пат, мисля да се казва Тибубура.

Докато пълнеше с вода канчетата за чай, Пат каза, че името е добро за овцевъдна ферма. Дейвид хвърли поглед върху заобикалящите ги земи сред отблясъците на залеза.

Преди тук имаше просто някаква земя, а сега тя му се струваше напълно различна, защото си имаше име. Въпреки че това беше само начало, неговото стопанство беше действителност и той бе изпълнен с щастливо блаженство.

Той бе открил новия живот за себе си, такъв, какъвто го беше виждал в мечтите си. Живот, изпълнен с тежък физически труд и много лишения, но и с доволство от притежаването на собствена овцевъдна ферма в самотата на Пустошта. Бяха изминали месеци, откак бе погледнал за последен път снимката на бившата си съпруга и измъчвал душата си с горчивата мъка от любовта си към нея.

Всичко това сега беше в миналото, толкова далеч от него, колкото и външният свят. След като на стотици мили наоколо нямаше нито жива душа, нито нещо, което да съживява агонизиращата болка в него, Дейвид знаеше, че тя ще си остане в миналото, а стадата му ще се увеличават и той ще продължи това, което бе започнал.

— Всеки знае, че Австралия е предопределена да бъде велика земя — коментираше шеговито Мери Рийби. — В края на краищата, по-голяма част от населението е специално подбрано за Австралия от най-добрите съдии в Англия.

Александра Хамънд се засмя, но темата беше деликатна, тъй като Мери беше бивша каторжничка. Докато отговаряше, Александра внимателно подбираше думите си.

— Вашето присъствие тук е истински благодат, мисис Рийби. Вие допринасяте неимоверно много за напредъка и благоденствието на хората от колонията.

Жената се засмя иронично, като отговори, че това, което е сторила, го е направила за децата си и за самата нея, но очите й светеха насмешливо, и Александра знаеше, че тя е леко раздразнена. Тя знаеше за даренията, които Мери бе направила за различни благотворителни организации, както и че тя лесно можеше да си ги позволи.

Докарана в Австралия на тринадесетгодишна възраст за кражби, Мери се беше омъжила за търговец от свободния имигранти. След смъртта му през 1811 година, тя бе останала със седем деца и едва кретаща фирма, която бе започнала да разширява. В момента притежаваше ферми в околните райони, както и сгради в центъра на Сидней, и складове, и двумачтови кораби за крайбрежна търговия.

Останалите гости в просторната, добре обзаведена гостна в дома на семейство Хамънд, също бяха бивши осъдени, постигнали финансов успех. Освен това, те бяха клиенти на бащата на Александра — Невъл Хамънд, адвокат. Въпреки че той имаше и други клиенти, които бяха свободни имигранти, двете групи никога не се смесваха в обществото. За Александра това беше досадно, тъй като имаше приятели и сред двете групи и тя трябваше да внимава да не ги смесва.

Прислужницата поднесе питиета преди вечерята, докато Невъл и съпругата му Аугуста разговаряха с гостите. Освен адвокатската си практика, Невъл имаше инвестиции в различна собственост, в търговската флота и други финансови ереси, които управляваше братът на Александра Крейтън, който заедно с привлекателната си съпруга Марта, разговаряше с гостите в другия край на стаята. Висок и елегантен в изискания си костюм, той беше на тридесет и две години или тринайсет години по-голям от Александра.