Агненето продължи през целия ден, като винаги имаше много овце, които раждаха едновременно, а някои доста трудно. Прибирането на стадото вечерта беше бавна и досадна работа, тъй като и по пътя се агнеха овце. Щом мръкна, Дейвид набързо приготви храна за себе си и за кучетата, като едновременно с това се занимаваше и с овцете. Остана на крак през цялата нощ.
От умора, след втората безсънна нощ, Дейвид започна да губи чувство за времето. Тялото го болеше, но все пак намери сили да продължи, като залиташе насам-натам и реагираше механично на блеенето на някоя овца в затруднено положение. Дните и нощите се сляха, от време на време се събуждаше, задрямал за миг, докато коленичеше до някоя овца, помагайки й да ражда, или докато палеше огъня, за да приготви храната, след което продължаваше с това, което знаеше, че трябва да се свърши.
По време на този смазващ, тежък труд се довлякоха и кучетата динго, привлечени от миризмата на кръв и плацента. Отслабнали и изгладнели в края на зимата, те бяха изключително нагли. Един следобед, когато чу ръмженето на кучетата и блеенето на обхванати от паника овце в другия край на стадото, Дейвид получи нов прилив на сили. Взе двуцевките, скочи върху коня и започна да обикаля стадото.
Овчарките се бореха с част от дивите кучета, а в същото време останалите вече отмъкваха четири овце, които отчаяно се съпротивляваха. Изцяло погълнати от атаката, дивите кучета не забелязаха Дейвид до момента, в който той започна да стреля. Уби две, а докато останалите бягаха, той се прицели с втората пушка и ги обсипа със сачми, като уби още две и рани останалите.
Нямаше никакви изгледи четирите нападнати овце да се оправят и той беше принуден да ги застреля. Занесе труповете им върху едно голо място, натрупа съчки и изгори дреболиите, за да не могат кучетата динго да се хранят от тях. След това се върна, подкара бавно стадото към кошарата, като продължаваше да помага на агнещите се овце. Щом прибра овцете на безопасно място за през нощта, той се разтича да събере дърва и запали огньове около кошарата. Беше разтревожен, защото предполагаше, че в района наоколо вече се е събрала огромна глутница кучета динго.
Още през същата нощ подозренията му се оправдаха. Замаян от умората, Дейвид се движеше сред овцете, когато чу кучетата да ръмжат предупредително в единия край на кошарата. Взе оръжието и се затича към оградата точно навреме, за да види трийсетина и повече диви кучета, които препускаха на светлината на огньовете, около кошарата.
Дейвид стреля с пушката, уби две от тях и рани други. Част от останалите се движеха освирепели между огньовете и овчарските песове се хвърлиха върху някои от тях, докато други динго напираха към кошарата. Дейвид застреля едно с пищова си, а други две с двуцевката, докато те дращеха по задната страна на кошарата. След това използвайки двуцевката си като тояга, той помете дивите песове от оградата.
Тежките цеви трошаха костите им и дивите животни виеха и се мятаха в агония. След като престанаха да нападат кошарата, Дейвид прескочи оградата и се присъедини към кучетата. Най-накрая дивите кучета избягаха в мрака, песовете се върнаха към ранените динго до кошарата, а Дейвид ги последва, размахвайки пушката.
Когато всичко свърши, една дузина умрели кучета бяха натръшкани по земята. Всички овчарски песове бяха хапани, но никое от тях не беше сериозно ранено. От време на време Дейвид виждаше в мрака зад огньовете да проблясват очи. Всеки път той стреляше с пушката към тях и когато куршумът улучеше диво куче динго, силен рев от болка раздираше нощта.
На разсъмване Дейвид видя, че до кървавите петна около ранените кучета динго имаше още пет убити разпръснати наоколо. Денят мина без нападения, но от време на време Дейвид виждаше как дивите кучета се прокрадват наоколо и търсеха сгоден случай да отмъкнат някое агне. Същата нощ той заспа в кошарата и след около два часа бе събуден от блеенето на една от последните агнещите се овце.
На следващия ден агненето приключи и за първи път Дейвид преброи овцете като цяло и получи пълна представа за резултатите от последните няколко дни. Огромната част от овцете се бяха агнили без проблеми, около половината от тях имаха близнаци. Стадото беше станало огромно, над седем хиляди агнета щъкаха между овцете.
След като вечерта прибра стадото в кошарата, за първи път от няколко дни той си сготви пълноценно ядене, след което спа чак до сутринта, без да бъде събуждан. На другия ден дивите кучета динго продължаваха да дебнат стадото и той следеше внимателно храстите, готов да стреля веднага щом беше необходимо. Когато между храсталаците забеляза светложълто петно, той се прицели внимателно, стреля и рани дингото.
Читать дальше