Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Стига да мога да се установя стабилно на нея — добави Дейвид.

Пат се съгласи и заговори за особеностите на договора.

— Парите в кесията на онзи разбойник изглеждаха да са някъде към сто гвинеи — каза той. — За тази сума ще ти продам коне, кучета, и цялата необходима екипировка, както и хиляда овце. Това ще ти осигури агнетата и вълната, а също така ще можеш да вземеш и стадо под аренда.

— Колко голямо, Пат?

— Колкото решиш. То ще иска работа, от която повечето мъже ще бъдат смазани, но ако желаеш, може да вземеш и четири хиляди. При това положение най-много до две години ще си имаш собствено стадо.

— Или дълг за много години напред, ако загубя овцете при наводнения, горски пожари, кучета динго и кой знае още какви неща.

Пат поглади брадата си, усмихвайки се.

— Щом не желаеш да рискуваш, значи не искаш да бъдеш скотовъд, Дейвид — усмихна се той под мустак.

Дейвид се засмя, съгласявайки се с него. Като се замисли за миг, той си даде сметка, че не е способен да вземе обосновано решение, тъй като прекалено много зависеше от шанса. Сетне реши, че щом ще рискува, да рискува докрай.

— Ще купя хиляда овце и ще взема четири хиляди под аренда, Пат — каза той.

Пат се усмихна и му протегна ръка. Дейвид я разтърси, като по този начин двамата приятели скрепиха сделката, след което те обърнаха конете си и се отправиха към Уайамба.

Една седмица по-късно Дейвид подкара към кошарата на север пет хиляди овце. Двата му товарни коня бяха отрупани с провизии и екипировка, като единият от тях мъкнеше и коловете за изграждане на временна ограда. Като плющеше с камшика си, той караше овцете да се движат по-бързо, а кучетата пазеха от двете страни на дългата колона, като препречваха пътя на всяка овца, която се опитваше да се отклони от стадото.

Всеки ден на залез-слънце той вкарваше овцете във временната кошара — опънато около колове въже. Той знаеше, че въжето задържаше овцете само защото те мислеха, че то им пречи, тъй като бяха свикнали през нощта да бъдат в кошара. Ако нещо ги изплашеше обаче, овцете щяха да стъпчат въжето и да се разпръснат на мили в мрака, като някои от тях щяха да отидат твърде далеч, за да може Дейвид да ги намери.

Това беше част от риска, който беше приел, и един от недостатъците да управляваш сам едно огромно стадо. Дейвид спеше не повече от два-три часа на ден, като всеки път щом някоя от овцете се раздвижеше неспокойно, той се будеше и ходеше да наглежда стадото. Докато караше овцете с постоянно темпо, той започна да задрямва върху седлото за по няколко минути, което още повече го изтощаваше.

Денят, през който Безплодната планина се изпречи пред погледа му, брадата на Дейвид беше пораснала, а той целия беше покрит с прах и изпитваше такава умора, че беше напълно безчувствен. По-късно същата сутрин, той се събуди от леката дрямка върху седлото си точно навреме, за да види друго стадо на около миля на запад, което овчарят забързано подкарваше в обратна посока. Дейвид подсвирна на кучетата, за да ги събере вляво от стадото.

Ако стадата се окажеха твърде близо едно до друго, овцете щяха да се омешат за нула време. Главният проблем за Дейвид беше не това, че щяха да разделят стадата много трудно, а това, че в стадото му можеха да се върнат не точно неговите овце. Като оставим настрана овцете за колене и няколкото овена, той беше избрал само животни в отлично състояние, много от които щяха да родят близнаци.

Кучетата подтичваха от лявата страна на стадото и обръщаха овцете на изток. Дейвид и другият овцевъд си махнаха с ръка, докато двете стада се отдалечаваха на безопасно разстояние. След няколко минути той даде сигнал на кучетата и обърна овцете в посока към Безплодната планина.

Овцете се движеха с добро темпо през планината, сетне го забавиха от другата й страна, където имаше тучни пасбища и те пасяха лакомо трева, клони и семенни чашки от храстите. Дейвид размаха камшика, за да поддържа стадото в движение. Късно следобеда, щом стигнаха до билабонга, той започна да огражда мястото за нощуване на стадото, напои овцете и ги пусна да пасат.

На следващата сутрин той пусна кучетата сред пасящите овце и започна да изгражда постоянна кошара. Щом оградата придоби известна форма, той зася покрай нея туфи с акациеви храсти, така че с течение на годините те да се вплетат между коловете и да образуват плътна стена от дърво и храсти.

Като знаеше, че миризмата на овцете рано или късно щеше да привлече кучетата динго, той започна да патрулира стадото всеки ден, късно следобед, когато дивите кучета излизаха на вечерен лов. Първия път, когато видя светлокафяво жълтеникаво животно да изскача иззад един храст, насочвайки се към овцете, той го застреля. Дейвид зърна няколко кучета динго да се отдалечават от стадото крадешком през гъсталаците, а същата нощ наоколо се чуваше зловещото им виене.