Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Щом прехвърлиха върха на хълма и заслизаха надолу по склона, кучетата накараха овцевъда да застане нащрек. Тренирани да не лаят, което може да хвърли овцете в паника, те се движеха насам-натам неспокойно, гледайки към Дейвид и Пат. Овчарят се изправи, засенчи очи с ръка, оглеждайки широката долина, след което махна с ръка и скочи върху коня си.

Джон Бауън беше дребен, слаб мъж малко над двайсет години, и грееше от удоволствие, че има посетители. Той ги поздрави, докато се приближаваше към тях на коня си.

— Ще можете ли да останете за през нощта, мистър Гарити?

— Няма да мога, денят далеч не е свършил, а ние имаме да изминем още много мили — отговори Пат. — Къде са оградата и колибата ти?

Мъжът отговори, като посочи с пръст на север и Пат протегна ръка към свободното въже на товарния кон, който Дейвид водеше. Повели конете с товара, двамата мъже се отправиха на конете си към колибата. Дейвид остана да наблюдава стадото. Не след дълго те се върнаха, след като бяха разтоварили провизиите.

Дейвид и Пат яздеха през хълмистия, шубрачест терен на изток, тъй като стадата се намираха на различни пасбища на много мили едно от друго. След няколко часа те стигнаха до една долина, която изпущаше зловония и смрад от гниене и разкапване. Пат се намръщи мрачно, докато двамата с Дейвид търсеха и най-сетне откриха източника на зловонието — труповете на десетина-дванайсет овце гниеха в една яма. Близо до нея, от един клон на дърво висяха скелетите на две кучета динго.

Стадото, на няколко мили по-нататък, беше по-голямо от предишното и беше наглеждано от един овцевъд и един младеж, който му помагаше. Овцевъдът знаеше, че ще си има неприятности за умрелите овце и понечи да обясни, но Пат го прекъсна:

— Ако си беше отварял очите, когато овцете ти са били в долината — каза сърдито брадатият мъж, — нямаше да бъдат убити толкова много животни. А и наоколо има още много кучета динго, освен ония двете. Помощникът може да наблюдава стадото, докато ти преследваш останалите диви псета.

— Ъхъ, така ще правя, мистър Гарити — разкайваше се човекът. — Прихванете ги от надницата ми за умрелите овце.

— Не искам парите, искам овцете ми да са живи. Следващия път, когато главният овцевъд или аз докараме провизии, искам да си окачил по дървото повече от две кучета динго. Кажи на помощника си да ни покаже пътя до колибата и кошарата, за да ти отделя провизиите.

Мъжът отново се заизвинява, сетне направи знак на помощника си да дойде. Докато следваха младежа, Пат обясни на Дейвид, че овцевъдите в по-отдалечените райони трябва да бъдат особено бдителни, тъй като там животните по-малко се страхуват от хората.

— Те не са чак толкова лоши, колкото бяха преди — добави — преди да изпитат вкуса на огнестрелното оръжие. Но когато се установиш върху земя, на която никога преди не са пасли овце, нещата няма да стоят така и кучетата динго ще представляват сериозен проблем за теб.

Когато стигнаха колибата, Пат премери брашно, сол, кафе, тютюн и други продукти за овчаря и неговия помощник. След това двамата с Дейвид се качиха на конете си и се отправиха на изток, като им остана да снабдят с продоволствия само още една кошара.

Малко преди залез-слънце те спряха до един билабонг и си направиха бивак за нощуване. Останалите провизии, които трябваше да занесат, изглеждаха прекалено много за един скотовъд, което направи впечатление на Дейвид и той го спомена на Пат, докато се хранеха. Собственикът на стопанството му обясни, че овцевъдът Адолариъс Бодънхем има жена аборигенка, която му е родила няколко деца.

Като продължи с шеговит тон, Пат каза, че Бодънхем е саможив човек, който не желае да има нищо общо с когото и да било, освен с жената и децата си, и миналата година се появил в Уайамба, след като дълги години се е скитал из Пустошта. Очевидно произхождаше от много добро семейство в Англия, и бе имал живот, който бе изоставил заради друг, който бе открил в Пустошта.

— Това са скицници — продължи Пат, като посочи пакет, увит с мушама. — Той е художник и ми струва доста да поддържам него и малките му бандити, но всички те заедно отглеждат повече овце, отколкото всеки друг. — Той се засмя и отпи от чая. — Адолариъс е чудак, но човек среща какви ли не типове сред овчарите.

— Така е — съгласи се през смях Дейвид. — Кунманара работи много добре за Франк. При тебе има ли работници аборигени?

Пат поклати отрицателно с глава, като обясни, че Кунманара е едно изключение, тъй като повечето от аборигените не могат да схванат идеята за личната собственост.