Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Александра допи чая си и стана.

— Хенриета Томпсън спомена снощи на вечерята, че семейство Макартър са засяли лозя. Отивам в Камдън парк да ги видя и да гостувам на Елизабет.

— Камдън парк? — попита Аугуста загрижено. — Твърде далече е, за да яздиш дотам без придружител, Александра.

— Разстоянието не е малко, но пътуването не се различава много от това да яздиш по улиците на Сидней, тъй като дотам има обществен път. И преди съм ходила сама до Парамата и Камдън парк, мамо.

— Вярно е, но това не прави нещата по-малко безразсъдни. Защо не отидеш до кантората на брат си да видиш, дали не може да дойде с теб?

— Ако Крейтън има свободно време, — отговори спокойно Александра, — той сигурно ще предпочете да го прекара със семейството си. Това, че съм в приятелски отношения със семейство Макартър, е едно от малкото неща, които се харесват на татко, и сигурна съм, че той няма да има нищо против да отида сама до Камдън парк.

— Аз обаче не съм много сигурна — каза Аугуста, — но щом си решила, добре. Пази се и гледай да се върнеш преди вечеря.

Александра успокои майка си и я целуна, разцелува и баба си и излезе от всекидневната. В коридора видя прислужница, която вървеше към стълбището и я спря.

— Еми — каза тя, — моля те, иди до конюшнята и кажи на коняря да оседлае коня ми.

Прислужницата се поклони в реверанс и тръгна към задната врата, а Александра се качи в стаята си. Докато си слагаше шапката, ръкавиците и пелерината за езда, тя си помисли за тревогата, която изказа майка й, че ще язди сама дотам, сетне пропъди тази мисъл, убедена, че няма да й се случи нищо лошо.

Отвори единия от шкафовете, за да вземе камшика си за езда, и на полицата до него видя пистолета си. Крейтън й го беше подарил за последния й рожден ден, което бе вбесило баща им. Според него боравенето с оръжие е неподходяща дейност за една жена, но брат й я бе научил да стреля и с пистолет, и с двуцевка.

Помисли си дали да не вземе пистолета за всеки случай, ако изскочеше някоя непредвидена опасност. Сетне се засмя на страховете си, като си мислеше, че прекалената предпазливост на майка й е развихрила собствената й фантазия. Затвори шкафа, сложи камшика под мишница и излезе от стаята.

Щом стигна до високите каменни колони, които се извисяваха от двете страни на портата и преминаваха в арка, Александра отклони коня от пътеката, влезе вътре и тръгна нагоре по широката алея с високи дървета от двете страни, която водеше към Камдън парк. Имението беше прекрасно с разкошна типично английска извънградска къща, сякаш дошла тук от другата страна на земното кълбо. Сградата беше огромна, с големи и дълги крила от двете страни, изградена бе от тухли, имаше широко входно стълбище и беше украсена с первази от местен гранит.

Щом стигна къщата, Александра завърза коня и изкачи стълбището. Похлопа с чукалото върху широките двойни врати. Прислужницата отвори вратата, и като тромаво се поклони в реверанс, поздрави Александра.

Каза й, че няма никой от семейството, всички били излезли рано сутринта.

— Ясно — каза си Александра разочарована. — Случайно да знаете, къде отиде мистрес Елизабет и кога ще се върне?

— Не, мистрес Александра. Излезе заедно с баща си и единственото нещо, което зная, е, че готвачът не ги очаква да се върнат за обяд. Ще искате ли да влезете и да ги изчакате, или просто да пийнете нещо освежително, мистрес Александра?

— Не, благодаря. Моля ви, предайте поздравите ми на мистрес Елизабет и й кажете, че ще дойда пак. Довиждане.

Прислужницата се поклони и затвори вратата, а Александра заслиза надолу по стълбите и се отправи към коня си. Обиколи къщата, за да погледне лозята. Зад сградата имаше огромни, симетрично подредени цветни градини, чиито пътеки се виеха между лехите, а още по-нататък се виждаха ниви, овощни градини и пасбища.

Още по-далеч се намираха кошарите с овце, плевните, готварницата, навесът за стрижене и други сгради. Върху една ливада, в единия край на кошарите пасяха няколко десетки чистокръвни мериносови овце. Стадата бяха разпръснати върху хълмистия терен, като имението се разпростираше върху близо 60 хиляди акра.

Лозята се намираха близо до овощните градини и възседнала коня, Александра тръгна покрай оградата на нивите и овощните градини. Слезе от коня и влезе през портата, и се отправи към отсрещния край на огромното лозе, където работеше градинар, който прочистваше с мотика бурени. Възрастният и жилав Ходгкинс и Александра се бяха сприятелили по време на нейните гостувания в имението. Той тръгна към нея, като й махаше с ръка и се усмихваше.