Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Прислужницата излезе, а Аугуста отново запреглежда сметките.

— По време на закуската тази сутрин — вметна тя небрежно, — баща ти спомена, че може би ще искаш да отидеш утре на тържеството, когато губернаторът ще прави официален преглед на полка. Мистър Фицрой ще ходи и би могъл да те придружава.

Възмутена и обидена от непрекъснатите усилия на баща й да насърчава връзките й с адвоката, Александра не отговори нищо. Тя излизаше с Джон от време на време, за да избегне конфликта с баща си, но търпението й вече се изчерпваше. Тъй като мълчанието се проточи доста дълго, бабата на Александра се опита да внесе успокоение в тягостната атмосфера.

— Летните конни надбягвания в Парамата ще започнат скоро, миличка — каза тя с мекия си, дрезгав глас. — Както и състезанията с яхти. Всичките ти приятелки ще бъдат там и навярно ще ти бъде приятно.

Александра се съгласи с баба си, макар че удоволствието от състезанията беше съмнително. На тях присъстваха както бивши осъдени, така и свободни имигранти, което изнервяше обстановката, тъй като непрекъснато трябваше да внимава да не пропусне някого, като в същото време да се съобразява да не обиди другиго. Освен това, състезанията много често бяха помрачавани от караниците на пияни каторжници при обзалаганията и от грубиянските действия на войниците, които ги биеха безмилостно и пращаха в ареста.

Прислужницата донесе таблата и я сложи на помощната масичка. Аугуста наля чай и сложи от сухите сладки в чинийки, подаде ги заедно с чашите на майка си и на Александра и занесе своите на бюрото. Като бъркаше чая, тя подхвана тема, която преди няколко дни двете с Александра бяха обсъждали. Ставаше въпрос за това, че в сиропиталището не достигаха учители и Александра искаше да преподава там през следобедите.

— Все още не съм питала баща ти — каза Аугуста, — защото не беше в подходящо настроение. Трябва да знаеш, че неща от рода на това, което направи снощи, поставяйки се на равнището на персонала, не го предразполагат. Освен това, той е несигурен, дали ще отидеш на парада заедно с мистър Фицрой.

Александра, която вече бе свършила със сладките и чая, започна да се ядосва.

— В такъв случай ще разреша проблема му с неговата несигурност. Досега излизах от време на време с Джон, защото татко искаше това, но по време на вечерята довечера ще му кажа, че нямам какво повече да правя с този мъж.

— Да не си посмяла да разговаряш с баща си с този предизвикателен тон — отсече строго Аугуста. — Няма да позволя това в никакъв случай.

Александра запази самообладание и изгледа майка си с премерено спокойствие.

— Ще повторя пред татко точно думите, които казах сега. Освен това, възнамерявам да му съобщя, че вместо да се съобразявам с изискванията му, отсега нататък ще си избирам сама приятелите.

— Миличка — намеси се с умиротворителен тон Кристин, — ако баща ти насърчава интереса ти към подходящ мъж, то е само защото е загрижен за твоето бъдещо благополучие и желае да си щастлива.

— Не, бабо — изказа внимателно несъгласието си Александра, — вместо чрез кантората си, татко се опитва да си осигури съдружник чрез мен. И ако той беше толкова загрижен за моето щастие, щеше да ме остави при роднините ни в Англия, както исках аз. Толкова много неща имах да върша там.

— Грешиш — каза Аугуста на дъщеря си, — баща ти наистина смята мистър Фицрой за подходяща партия, но той казва, че е малко вероятно те двамата да станат пълноправни съдружници. А той отказа да те остави в Англия, защото иска семейството ни да бъде заедно.

— Така ли? — засмя се Александра, като гневът й изчезна. — В такъв случай, той ще е очарован да чуе, че нямам никакви намерения да се омъжвам за Джон и да напускам семейството. Всъщност, както вървят нещата, татко е изправен пред перспективата дъщеря му да остане стара мома, която да му вгорчава живота на стари години.

Едновременно раздразнена и развеселена, Александра въздъхна и се усмихна иронично.

— Мъжете никога няма да ти позволят да останеш стара мома, Александра, тъй като си твърде красива. Що се отнася до мистър Фицрой, аз, а не ти, ще кажа на баща ти, че неговата компания вече не ти е приятна.

— Чудесно — отговори Александра. — Това ще ми спести необходимостта да слушам цяла лекция за недостатъците ми. Той сигурно е ядосан, така че според мен ще трябва да изчакаш още няколко дни, преди да говориш с него за сиропиталището.

— Ще е по-добре да се изчакат няколко седмици — отбеляза сухо Аугуста. — Това обаче предполага, че през това време няма да го ядосваш, което е доста разтегливо нещо. Какво смяташ да правиш днес?