Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Те изкрещяха одобрително, като се хилеха злобно. Хинтън се приближи към коня и заедно с другарите си започнаха да пооглеждат и обсъждат, като издаваха възгласи на одобрение. Александра беше потресена, напълно шокирана от случилото се. Събитията се бяха развили прекалено бързо за нея. Животът й до един момент бе напълно нормален, а в следващия, тя бе брутално малтретирана от оскотял и освирепял разбойник.

Обхваната от ужас, смесен с болка и гняв от бичуването, очите й се изпълниха със сълзи. След това тя събра сили и воля и се бореше със себе си да не заплаче. Тя знаеше, че единственият й шанс да не падне духом пред разбойниците, бе да запази самообладание. Ако успееше, може би можеше да поговори с тях и да им предложи откуп.

Вътре в душата й се водеше отчаяна битка, в която силната болка и страхът заплашваха да победят самообладанието й. Тя успя някак си да си наложи да не плаче, но не можеше да спре нервното треперене на ръцете и краката си, докато се изправяше и слагаше в ред дрехите си. За да го прикрие, тя изви краката си, а ръцете пъхна под пелерината. Но грубите маниери на тримата разбойници и техният отвратителен вид правеше двойно по-трудна задачата й да запази каквото и да било самообладание.

И тримата бяха дрипави и мръсни. Краули беше огромен, мускулест мъж, с дълга и мазна коса и брада, целите сплъстени, а по злобното му лице личаха следите от множество побоища. Снайвли беше доста по-дребен. Освен това, беше млад и изглежда не беше толкова закоравял престъпник, но той се стараеше да подражава на другите двама. По всичко личеше, че от тримата Хинтън бе най-лошият. С грубата си, грозна физиономия, обезобразена по рождения с белег върху лявата половина на лицето, и с ледените си, нечовешко жестоки, безцветни сини очи, той се явяваше самото олицетворение на злото.

Хинтън се отдалечи на крачка от коня и вдигна от земята малката дамска чантичка на Александра. Погледна вътре в нея, сетне я захвърли с погнуса.

— Няма пукнат грош! — изрева той. — Как така яздиш такъв кон и си облечена в такива скъпи парцали, а нямаш никакви пари?

Като мобилизира волята си и се стараеше гласът й да не трепери, Александра отговори:

— Рядко нося пари със себе си, освен когато възнамерявам да правя покупки. Въпреки това мога да ви намеря пари.

— Как ще стане това? — попита подигравателно и недоверчиво той.

— От баща ми. Той ще ви даде откуп.

Краули веднага прояви интерес, а очите му светнаха от алчност.

— Колко ще плати? — попита той.

— Нямам представа, колко се дава при такива случаи, но той ще плати една разумна цена. Ако действате добросъвестно, мисля, че бихте могли да очаквате не по-малко от сто златни лири.

— Сто златни лири! — възкликна радостно Краули, а Снайвли му подражаваше възторжено. — Боже господи, та това е много повече, отколкото ще съберем от всичките обири по фермите. Какво ще кажеш, Хинтън?

— Какво да кажа ли! — изкриви в язвителна гримаса физиономията си Хинтън, подигравайки се на Краули. — Какво да кажа ли? — Той се приближи до него, като повиши гласа си и почти изрева. — Казвам, че вие сте двама безподобни глупаци, свине такива! Ако бяхте сами, без мен, да сте увиснали на бесилото, още преди да успеете да откраднете дори чувал с царевица.

— Какво толкова съм казал? — попита Краули. — Семейството й трябва да е богато.

— Тук сте прави — съгласи се мрачно Хинтън. — Както се вижда, отгледали са една хитра мръсница, която ще ви заведе направо до бесилото. Щом идете да си приберете откупа, ще намерите да ви чакат войници и горещо олово вместо злато.

Александра заговори бързо.

— Тази опасност може да бъде избегната чрез посредник. Срещу един шилинг всяко момче ще занесе писмо и ще вземе парите, а баща ми няма да прави никакви опити да…

— Затвори си мръсната уста! — изрева с хрипливия си глас Хинтън, като вдигна заплашително юмрука си и тръгна към нея. — Не ме будалкай с умните си приказки! Ако чуя още една дума от тая помия, ще ти счупя главата!

Появилата се за миг надежда премина в отчаяние и Александра млъкна. Като улови юздите на коня, Хинтън каза на Снайвли да се скрие в храстите и да наблюдава за други пътници по пътеката, сетне махна с ръка на Александра да върви през гората в посока към реката. Тя се обърна и тръгна между дърветата, като се мъчеше отново да запази самообладание, докато от страданието и болката очите й се напълниха със сълзи.

Хинтън водеше коня и двамата с Краули вървяха след нея и разговаряха помежду си. Краули мърмореше, че пътеката е твърде изолирана и по нея рядко минават хора, които да бъдат причакани. Хинтън му отговори, че така е по-безопасно, въпреки че плячката е малка. Гората ставаше все по-гъста и Александра с усилие намираше пътеката между дърветата, всеки път щом забавеше ход и проявеше колебание, Хинтън поръмжаваше и я буташе нетърпеливо.