Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Най-добра беше последната — злорадстваше Краули, — където завързахме мъжете в предната стая, така че да могат да гледат, докато оправяхме жените им. Колкото по-силно пищяха жените, толкова повече мъжете побесняваха.

— Точно така — съгласи се Снайвли екзалтирано. — Мислех си, че оня куцокрак старец щеше да получи удар. Той се вбеси така, че очите му щяха направо да изскочат. Но жените от последната ферма бяха най-хубавички от всичките.

— Там и плячката беше най-голяма — добави Хинтън. — Хайде, елате да прехвърлим част от нея върху другите два коня. Щом съмне, войниците ще бъдат по петите ни, така че трябва да стигнем до скривалището.

Разбойниците разтовариха част от заграбените стоки и ги прехвърлиха върху двата вързани товарни коня. Когато почти свършиха, Александра започна да изпитва тревога. Хинтън изобщо не й обръщаше внимание и тя се питаше дали не възнамерява да я убие. Независимо от случилото се и последиците от него, нищо не можеше да убие силната й воля да живее.

Той обаче се приближи към нея, вонящ на ром, примесен с отвратителната смрад на пот. Развърза я и я заблъска към коня й. След като се качи на седлото, той отново завърза ръцете й отзад на гърба и като взе свободното въже, за да води коня й, той се качи върху своя.

Другите двама водеха товарните коне и следваха Хинтън, който се движеше между дърветата. Александра откъсна парче от роклята си. Когато конете свърнаха по пътя за Парамата, тя пусна плата. Няколко минути по-късно конските копита заудряха глухо по дървения мост над река Нипиън.

След като прекосиха моста, тя пусна още едно парче от роклята си, след това престана да къса. Знаеше, че ако някой от мъжете забележеше дупката в роклята й и се досетеше какво е правила, тя щеше да бъде мъчително убита. Освен това, трябваше да съсредоточи вниманието си да пази равновесие върху седлото, тъй като Хинтън увеличи хода, преминавайки към бърз галоп.

Час по-късно в подножието на хълмовете единствено конят на Хинтън можеше да поддържа галопа. Като се обръщаше назад от време на време, за да удря коня на Александра с въжето, той псуваше и крещеше към мъжете да пришпорят конете си и да не изостават. Животните се задъхваха, докато вървяха в тръс, а когато пътя стигна до планините, те съвсем намалиха темпото, независимо от това, колко жестоко бяха удряни и блъскани.

Докато се изкачваха и слизаха по стръмните склонове, Александра все по-трудно пазеше равновесие със завързаните зад гърба ръце. Хинтън изкрещя на мъжете, че остават още няколко мили до отклонението от пътя за скривалището. Александра се приготви да скъса поредното парче от роклята си и да го пусне при завоя, знаейки, че то ще бъде най-важното от всички.

В този момент, първите лъчи на изгрева докоснаха върховете на планините на изток. След като светлината огря небето, сърцето на Александра се сви. Щеше да бъде самоубийствен акт да пусне парчето плат, след като Снайвли и Краули яздеха зад нея. Зората премина в ярката светлина на деня, докато конете следваха пътя по западните склонове на планината.

Пиянската възбуда на мъжете беше преминала в махмурлук. И тримата бяха изтощени и се чувстваха отвратително, а освен това, бяха и неспокойни, тъй като се движеха денем. Те удряха конете, но животните бяха почти напълно изтощени. Щом камшиците заплющяваха ожесточено върху им, конете се забързваха в тръс за известно време, сетне отново кретаха едва-едва.

Пътят беше пуст и в неравния, покрит с гъсти гори планински терен не се виждаха никакви къщи, което разбиваше всякаква надежда Александра и разбойниците да бъдат забелязани. Щом стигнаха долина, плътно покрита с храсти и дървета, Хинтън сви встрани от пътя. Като измина около 200 ярда по една пътека през гъстата растителност, той спря и слезе от коня. Докато Снайвли и Краули се занимаваха със своите коне, Хинтън връзваше поводите на коня на Александра и на другото животно за едно дърво.

— Мисля, че ще се опиташ да избягаш — измърмори мрачно той, гледайки я кръвнишки. — Но трябва да знаеш, че това ще е достатъчно, за да ти съдера кожата с камшика точно така, както хората от твоя сой правеха с нас. Така че ако си мислиш, че можеш да избягаш, давай!

Той се обърна и заедно с другите отиде до пътя. След това бавно поеха обратно, като внимателно изправяха стъпканите от конете храсти и заличаваха всяка следа, оставена от копитата им. Щом стигнаха до мястото, където бяха вързали конете, те бяха по-спокойни и уверени, че са в безопасност, далеч от възмездието за техните безчинства на изток от планините. Хинтън извади стомна с ром от една от торбите и като отпи от нея, я подаде на другите двама. Те също отпиха от нея, върнаха стомната обратно, и отново се качиха на конете.