Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Животните се движеха бавно по долината през гъсталаците от храсти и дървета и Александра трябваше да се навежда напред, за да избегне клоните. Между върховете на дърветата, тя забеляза отвесна каменна скала, която се издигаше над гористите склонове в горната част на каньона. Близо до върха, между падналите от скалата обли камъни течаха тънките струйки на ручей и стените на долината се затваряха в стръмно, гористо нанадолнище.

Хинтън слезе от коня и смъкна Александра, след което й развърза ръцете. След това изръмжа още едно гневно предупреждение какво ще направи, ако се опита да избяга и я заблъска към склона. Когато започна да се изкачва по него, разтваряйки клони, за да може да мине, тя видя широка пътека със следи от копита на подхлъзвали се коне.

Мъжете и конете тежко преодоляваха изкачването. Докато Александра следваше пътеката, зад нея пъшкаха тримата мъже, конете задъхано пръхтяха, изкачвайки се трудно по склона. След като изкачиха около двеста ярда, Александра стигна до плато в подножието на скалата. Пътеката вървеше между гъсти дървета и храсти в началото на равния терен, който свършваше в поляна от около един акър, скрита зад растителността. Това беше скривалището на разбойниците, от едната страна на поляната имаше извор, а в подножието на скалата огромна пещера.

При вида на скривалището Александра изпита още по-силни угризения от безразсъдната си постъпка. Платото и пещерата бяха напълно скрити от дърветата и храстите и беше невъзможно да се видят от долината, дори и от съвсем близко разстояние. Мястото беше много надеждно и щеше да е изключително трудно да бъде открито от онези, които я търсеха.

Тя свали седлото от коня си и го спъна с букаите да пасе, сетне седна пред пещерата. След като се оправиха с конете, мъжете започнаха да разглеждат плячката си от фермите. Освен ром и огромни количества хранителни провизии, имаше дрехи, инструменти, покъщнина и оръжие, а у Хинтън имаше пари и евтини украшения.

След като преброи няколкото гвинеи и поглеждайки към бижутата, той остана недоволен, тъй като бе очаквал повече пари и ценности.

— Ако бяхме имали време да ги пообработим с ръжена — говореше мрачно той, — щяха да си кажат къде са скрили парите, които ние не успяхме да открием.

— Да, но сега плячката е по-голяма от миналия път — отбеляза Краули. — Освен това, може да продадем оръжието и други неща, което ще ни даде добри пари.

Хинтън кимна в знак на съгласие, вдигна рамене и забрави за разочарованието си.

— Така де, ще вземем малко пари от това. Във всеки случай аз обмислям план, който ще ни донесе много пари, толкова много, че ще можем да изкараме с тях доста дълго време.

Краули попита за какво става въпрос, но Хинтън каза, че няма да каже нищо, докато не го обмисли добре. Двамата мъже започнаха да говорят, че през следващите няколко дни трябва да отидат до селищата, които се намират на река Хънтър, където можеха да продадат плячката си на собственици на магазини, които не задават въпроси.

Хинтън се обърна към Снайвли, който беше започнал да пали огън пред пещерата.

— Глупак! Войниците ще ни търсят и могат да забележат пушека от огъня през деня.

— Гладен съм — оплака се Снайвли. — Трябва ли да чакаме до довечера, за да ядем?

— Не! — изръмжа нетърпеливо Хинтън. — Имаме много сирене и сухари. Намери ги, да похапнем малко от тях.

Снайвли затършува из провизиите, извади огромно парче сирене и сухари. Отряза парче от сиренето и заграби пълна шепа от сухарите, другите мъже правеха същото. Тъкмо Снайвли се готвеше да седне и да започне да яде, Хинтън му каза да се покатери на скалата и да наблюдава пътя и да му съобщава, ако се появят и най-малките признаци за преследване.

Като пъхна храната в джоба си, Снайвли се заизкачва по грубо скована стълба от едната страна на пещерата и стигна до един издаден камък, на около трийсет фута нагоре по скалата. Александра нямаше никакъв апетит, но стомахът я болеше от глад и тя прие нейния дял от сиренето и сухарите, след това седна и започна да се храни.

След като свърши с яденето, тя се върна до плячкосаните вещи, извади едно одеяло и легна на същото място, където беше седяла. Хинтън я изгледа, сетне се обърна към Краули и му каза нещо.

Въпреки че беше почти напълно изтощена, безпокойството й я държеше будна. Не след дълго Хинтън и Краули разстлаха одеялата си и след миг захъркаха. Хинтън беше забравил да я върже, помисли си Александра, и ако това му стане навик, рано или късно тя щеше да има шанс да избяга. Като си мислеше за това, тя заспа.