Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Щом приближиха реката, сред дърветата Александра забеляза поляна, където спънати с букаи пасяха пет коня, а под едно дърво на отсрещната страна бяха струпани на купчина седлата им и торби. Хинтън сграбчи Александра за ръката и я спря, подавайки юздите на Краули. Той се изсмя и поведе коня към поляната, а Хинтън заблъска Александра към храстите встрани.

Щом разбра какви са намеренията му, ужасът на Александра премина в паника и обезумяла, тя започна да се дърпа. Той заби юмрук в слепоочието й с груба жестокост и главата й закънтя от болка. Внезапно всичко се завъртя пред очите й, тя се строполи и почти изпадна в безсъзнание. Безчувствена, тя усети как той повдигна полата и фустите й, след това дръпна бельото й, разкъсвайки го.

Някъде в помраченото й, замъглено съзнание от обхваналия я ужас, Александра изпита силно отвращение, когато той се отпусна с цялата си тежест върху тялото й, притискайки я силно. След това тя усети силна, режеща болка, която стана нетърпима, докато той се движеше бързо, дишайки запъхтяно и сумтейки върху нея. Раните от камшика върху гърба й пареха още повече под тежкото му тяло, което я притискаше към земята, вонята от потта му я задушаваше, а главата й пулсираше на мястото, където той я беше ударил с юмрука си.

До момента, в който той свърши, мъчителната болка беше успяла да я върне в пълно съзнание. Хинтън скочи на крака, оправяйки дрехите си, след което я хвана за ръката и я издърпа да стане. Догади й се от горчивия вкус на качилата се в устата й жлъчна течност в бунтуващия й се стомах и предизвика внезапно желание да повърне. Тя преглътна, като непрекъснато се бореше с гаденето, докато в същото време Хинтън я тикаше от храстите към поляната.

Краули се беше разположил между седлата и багажа, като чакаше нетърпеливо, и когато Александра и Хинтън излязоха на поляната, той скочи на крака.

— Сега е мой ред — каза той, като се хилеше цинично.

— Не, засега я остави на мира — отговори Хинтън.

В първия миг Краули остана като гръмнат, сетне целия почервеня от яд.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита той. — Ние делим всичко и делим по равно.

Хинтън избута Александра встрани, като се приближи заплашително към другия бандит.

— Искам да кажа, че аз съм този, който определя кога и как ще делим! — изрева той. — Казах ти да я оставиш намира засега, и точно това ще сториш, мръсно животно!

Краули отговори разярен, а Хинтън ревеше срещу него, докато двамата се бяха изправили един срещу друг само на няколко инча разстояние със свити юмруци. Гаденето на Александра беше преминало и тя нямаше нужда да се бори, за да потиска плача си, защото очите й бяха пресъхнали. Обхваната от ужасното чувство за нещастие, поради унижението и оскърблението, тя стоеше и чакаше безчувствена, какво щеше да стане, докато двамата мъже се дърляха като кучета за разгонила се кучка.

Страданието й намаля малко, когато Краули най-сетне отстъпи и това сложи край на препирнята. Хинтън й даде знак да се приближи към седлата и багажа. Тя тръгна към тях и намери място да седне, а двамата мъже седнаха наблизо, мълчаха и се гледаха враждебно. Александра гледаше в земята, без да я вижда, измъчвана от горчивата физическа и емоционална болка.

По някое време следобеда Снайвли се втурна на поляната, като размахваше ръце възбудено и говореше, че двама ездачи се приближават от север. Хинтън грабна едно въже и побърза да върже краката и ръцете на Александра. След това тримата провериха пистолетите си, пушките и ножовете и изчезнаха между дърветата, тичайки към пътя.

Не след дълго те се върнаха в лошо настроение, а Краули беше съвсем ядосан. Той искал да нападнат пътниците, но Хинтън отказал, тъй като ездачите били въоръжени. Докато се караха, описвайки пътниците като мъж и жена, които вървели на юг по пътеката, Александра разбра, че двамата Макартър току-що са минали на път за вкъщи.

Тя въздъхна мълчаливо, като се разкайваше дълбоко в себе си. Ако съдбата беше по-милостива, в този момент тя щеше да язди заедно с тях и да си бърбори щастливо с Елизабет. Или, призна си тя честно пред себе си, ако бе преценила правилно, сега щеше да чака пристигането на Елизабет в Камдън парк.

Разбойниците започнаха да се стягат за път, като Краули и Снайвли подреждаха багажа, а Хинтън развързваше Александра. След това, той отиде до коня й и развърза дамското седло, захвърли го на земята и се обърна към нея.

— Няма кой да ти угажда на прищевките сега — изръмжа той, — така че поразмърдай мързеливия си задник и за разнообразие се погрижи за себе си. — Той посочи към един от конете. — Сложи седлото на онзи кон и гледай да не се мотаеш.