Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Огнивото и праханта още стояха до камъните, където ги бе оставил Снайвли, когато бе направил опит да запали огън през деня. По пътя на логиката Александра успя да напали огъня, след което разгледа продуктите. На някаква вечеринка, една приятелка й беше обяснила как се правят питки. Извади необходимите продукти, след което отряза парчета осолен свински бут, за да ги изпържи и сложи грах, ориз и чай в канчета да завират върху огъня.

Резултатите от първия й опит в готвенето й се сториха в най-добрия случай посредствени. Но мъжете очевидно бяха доволни, гълтаха храната, без да я коментират. След като свършиха, Снайвли разстла одеялото си близо до огъня, а Хинтън и Краули разговаряха край него. Александра се върна на мястото си до стената в пещерата, където бе постлала одеялото си.

Александра слушаше мъжете и се питаше с вледеняващ страх, дали Хинтън, преди да си легне щеше да я изнасили отново. Въздъхна облекчено, когато двамата с Краули свършиха разговорите и легнаха върху одеялата си. След малко Хинтън се сети нещо и като взе едно въже, дойде при Александра и завърза краката и ръцете й, сетне се върна обратно до одеялото си и миг след това вече хъркаше. Постепенно Александра се унесе и заспа.

Преди изгрев-слънце мъжете напалиха огън в мрака, събудиха я и Хинтън я развърза. След като приготви закуската, тя оседла коня си. Мъжете изгълтаха лакомо останките от вечерята и чая, оседлаха конете и натовариха багажа. Александра изяде парче питка, докато слагаше съдовете в торба, която също трябваше да натоварят. Щом слънцето изгря, те се измъкнаха от пещерата.

Когато стигнаха долината, Хинтън сви на запад към планината. Тя беше много по-стръмна от склона под скривалището, а в гъстите храсти и треви нямаше никакви пътеки. Хинтън си пробиваше път през гъсталаците, като водеше коня. Александра пазеше лицето си от клоните, докато го следваше с коня си. Зад нея Снайвли и Краули псуваха, докато превземаха планината.

Като пресякоха пролома в билото на планината, те отидоха от другата й страна. В подножието на планината имаше друга тясна долина, през която течеше ручей. Хинтън повдигна Александра да се качи на коня, след това той и другите също се качиха на своите. Хинтън поведе групата нагоре по средата на потока, без да оставят следи, по които войниците можеха да ги намерят.

След като изминаха няколко мили нагоре по ручея, те стигнаха до водопад, който препречваше пътя им. Отново слязоха от конете и Хинтън ги поведе нагоре в планината, откъм западната страна на течението. След още едно дълго и трудно изкачване, те стигнаха върха. Предпланината беше пред тях, а Батхърст се виждаше в далечината на югозапад, като купчина от сгради. В предпланинските части и равнината на запад от селището се виждаха разпръснати ферми и овцевъдни стопанства.

По пладне те вече бяха на по-ниските склонове на планината и приближаваха предпланинските части. Снайвли и Краули се оплакваха от темпото, което им се струваше трудно за поддържане, а Хинтън им отговори със саркастична богохулна тирада, като ги наричаше мухльовци. Двамата мъже измърмориха обидени, сетне млъкнаха, като едвам се влачеха зад Александра. Щом навлязоха в предпланината, тя и двамата мъже отново се качиха на конете. Като заобикаляха фермите и кошарите, Хинтън водеше групата на запад през покритите с гори склонове.

Следобеда теренът премина във вълнообразни хълмове, покрити с редки гори и храсталачести поляни, а фермите и кошарите останаха доста далеч на юг зад тях. Хинтън спря покрай поточе в подножието на хълма и заяви, че ще нощуват тук. Докато слизаше от коня, каза на Александра да не пали огън, а да раздаде от студената храна.

Александра разрови торбите с храна и намери сиренето и сухарите. Дългият тежък път през деня беше голямо изпитание за нея, но мъжете бяха още по-изтощени и бяха седнали покрай седлата и багажа, като разговаряха вяло. Александра раздаде храната, след което седна да изяде своя пай.

Докато се хранеше, залезът избледня в здрач, и тя си мислеше, че вече е малко вероятно да бъде спасена от войниците, а съвсем скоро ще стане невъзможно да избяга. Ако се опиташе да се измъкне на кон, след като разбойниците заспяха, размърдването на животните със сигурност щеше да събуди мъжете. Но Батхърст съвсем скоро щеше да остане толкова далеч, че нямаше да може да стигне дотам пеша.

Или трябваше да избяга следващите един-два дни, или да чака, докато стигнат друго населено място, което можеше да отнеме и седмици. Като премисляше шансовете си за успех, ако избягаше тази нощ пеша, тя знаеше, че може да мине в тъмното през хълмовете, но мъжете щяха да бъдат на коне и щяха да се движат далеч по-бързо. Ако се разпръснеха и започнеха да я преследват с изгрева на слънцето, знаейки, че е тръгнала към Батхърст, със сигурност щяха да я заловят. Обмисляйки бягството си, тя разсеяно гледаше поточето, което течеше покрай бивака. По време на силните дъждове, очевидно тесният ручей се превръщаше в широк и буен поток, тъй като между огромните дървета от двете му страни имаше купчини от храсти и плевели. Вперила поглед върху една такава купчина, изведнъж Александра разбра как ще избяга, без да бъде заловена.