Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Крейтън — каза твърдо Дейвид, — това не е думата, която трябва да се използва между нас. Ти имаш правото да бъдеш тук, защото си от семейството.

— Напълно съм съгласна — намеси се Александра. — На теб не ти се дава нещо, а чисто и просто приемаш това, което по право ти се полага. Моля те, нека да оставим всичко това настрана, тъй като ние сме благодарни, че сте тук и ние можем да се радваме на компанията ви. Сега разкажете ни за семейството и как са всички.

Марта и Крейтън разказаха за децата и внуците си, като темата за техните най-близки същества ги оживяваше. Настроението отново стана тъжно, когато те им обясняваха как са уредили дъщерите си, сетне разговорът премина към други теми.

Катрин отиде до барчето за бренди и ликьор и доля чашите им. Докато пълнеше чашата на Александра, те си размениха усмивки, както винаги правеха, когато очите им се срещнеха. През изминалите месеци красивата млада жена се бе превърнала в любяща и любима дъщеря за Александра и дълбока привързаност се бе развила между двете, която обогатяваше живота им. Но по време на спокойните мигове в усамотение, Александра бе измъчвана от безпокойство за детето, което Катрин носеше.

Семейство Хамънд бяха донесли пощата от пощенската станция в Сидней, в която имаше писма за Катрин от майка й и баща й. Това бе доставило удоволствие на Александра толкова, колкото и писмото, която самата тя бе получила от Диердри. Тъй като беше виждала момичето малко преди да напусне Сидней, Марта каза, че тя все така се представя много добре в училище. В този момент Крейтън спомена, че е продал къщата с мебелите на Мортън.

— Там ли живее той сега?

Брат й се поколеба, сетне поклати отрицателно глава, объркан от въпроса.

— Не, продължава да живее на квартира, Александра.

За миг настъпи неловко мълчание. Марта и Крейтън бяха смутени, а Александра се притесни от косвеното заключение, че синът й продължава да живее постоянно с любовницата си. Зле прикритото весело настроение на Джонатън предизвика гневен поглед от страна на баща му, който продължаваше да е вбесен от ситуацията. Тогава Александра попита брат си за търговската дейност на Мортън.

Крейтън отговори, че знае малко подробности за операциите на Мортън, но финансовият му успех е очевиден. Спомена някои от инвестициите, които беше направил Мортън, между които и акционерното дружество за емитиране на банкноти.

— В него влизат Макартър, Монтаг и други като тях — обясняваше Крейтън. — Точно участието му в това дружество е показателно за несъмнения огромен успех на Мортън, тъй като тези хора не правят бизнес с когото и да било.

— Да, това е точно така. Движи ли се с тях в обществото?

— Не, Мортън изобщо не води светски живот, доколкото ми е известно. Прекарва седем дни от седмицата в кантората от ранно утро до късна вечер. Никой не може да каже, че не е изработил богатството, което е натрупал.

Той разказваше с удоволствие как други бизнесмени шпионирали Мортън, за да се възползват от неговата търговска съобразителност. За разлика от отношението на мъжа си, Александра мълчеше потисната, очевидно смяташе, че Мортън би могъл да направи повече, за да помогне на вуйчо си. За момента тя се въздържа да осъди постъпките му, но изпитваше неловкост от това, което Мортън вършеше.

През годините тя се бе гордяла от постиженията на сина си и бе още по-доволна, че той си бе намерил място в живота. Сега обаче изглеждаше, че той е тръгнал по лош път и е объркан относно целите си. Вместо да работи упорито, за да получи някои важен и достоен пост, което именно, както тя знаеше, той искаше, Мортън бе обхванат от натрапчивата идея да трупа състояние.

Когато разговорът свърши и всички се бяха прибрали по стаите за през нощта, Александра вече беше решила какво трябва да прави. Тя повдигна въпроса, когато двамата с Дейвид се приготвяха да си лягат и както очакваше, той й се противопостави решително.

— Няма нужда от това — каза той. — Можем да напишем писмо на Мортън и да му обясниш каквото имаш да му казваш. Освен това, не можеш да заминеш, когато Катрин очаква бебе.

— Няма да стане с писмо, Дейвид, а бебето на Катрин няма да се роди преди края на лятото. Освен това, има и други причини, заради които е наложително да замина.

— Какви причини, Александра?

— Не съм виждала дъщеря си през всичките тези четири години, Дейвид, и съм лишена от удоволствието да се наслаждавам на нейното детство. Обяснителните ми бележки към скиците са завършени и искам да разговарям с печатаря лично, преди да започне работата по албума. Марта може да се грижи за домакинството, докато Крейтън се занимава със сметките на фермата, което ще им създаде работа, докато се установят тук. И двамата имат нужда от някаква цел, иначе просто ще се погубят.