Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Дейвид клатеше глава в знак на несъгласие, като й предлагаше алтернативни решения за всяка една от причините да замине за Сидней. Някои от тях, като например Диердри да си дойде за кратко време във фермата, бяха почти смешно непрактични, но Александра знаеше, че той просто не искаше да бъдат разделени през трите или четирите месеца, колкото щеше да продължи пътуването и връщането от столицата. Тя споделяше чувствата му, но майчиният й дълг я викаше в Сидней.

Въпросът оста на неразрешен тази вечер, а през следващите дни тя отново го обсъждаше на няколко пъти с Дейвид. По време на един от разговорите им, той подхвърли да заминат заедно. Въпреки че щеше да й бъде изключително приятно, Александра го разубеди, тъй като тя знаеше, че той не може да понася Сидней — градът беше част от миналото му, което той си мислеше, че е останало назад.

Като най-сетне се съгласи, както обикновено ставаше за неща, които бяха важни за нея, Дейвид подбра хора, които да я придружават и започна да подготвя пътуването й. Крейтън пое сметките, а Марта домакинството, докато Александра приготвяше куфарите и се занимаваше с други неща, свързани с пътуването.

Една сутрин в края на пролетта през ноември Александра тръгна. Тя яздеше заедно с Руъл и Оли пред два фургона, карани от помощници, а други следваха с резервни коне. Когато процесията стигна пътя, всички от главната кошара излязоха да й кажат довиждане. Семейства и работници се събраха в къщата и оборите. Жените от къщите край потока излязоха навън, а Катрин доведе децата от училището, което се намираше в една малка съседна сграда. Всички викаха и махаха с ръце, а Александра им отговаряше.

Изоставила ежедневието си, Александра изпитваше чувство на изключителна свобода и се наслаждаваше на пътуването, докато вървяха на юг през земята, която обичаше. На втората вечер обаче удоволствието бе помрачено, когато спряха в кошарата „Разбойник“ за нощта. Лагерът, който построиха край пътя, се намираше в началото на долината, простираща се на изток от хълма, където бе станала битката с разбойниците, погребани в подножието му.

Самата кошара, като част от фермата, беше еднаква по значение за Александра, както всички останали. Но както призракът на Енос Хинтън продължаваше да бъде мрачна сянка върху важна част от живота й, така труповете на бандитите в подножието на хълма бяха опръскали с кръв земята. Поглеждайки към хълма, зад който слънцето залязваше, тя знаеше, че е безсмислено да вади костите им, за да ги разпръсне. Върху земята щяха да останат физическите остатъци от Хинтън точно както неговият омразен призрак преследваше живота й.

Същата нощ сънува, че помага на Катрин да ражда. Сънят й, който беше направо като истински, се превърна в кошмар, когато детето се роди. Поглеждайки към бебето, което държеше в ръцете си, Александра видя гротескно чудовище с огромни, подути мъжки полови органи. Грозното, белязано лице беше това на Енос Хинтън, който й се подиграваше злобно.

Потънала в пот, Александра се събуди навреме, за да не извика от ужас и силна болка. После, когато разбра, че сънува, тя продължаваше да усеща тежестта на бебето в ръцете си. Тя размърда ръцете си, но не успя да премахне усещането. Изпадна в смазваща депресия от кошмара, който бе като ужасно предупреждение.

В ярката светлина на следващия ден едва когато кошарата „Разбойник“ остана зад гърба им, тя можа да се отърси от потискащото чувство за предсказанието в съня й. Споменът за кошмара с неговата тревожна реалност, постепенно избледня, оставайки някъде отзад. Там той се сля с други мъчителни спомени и чувства, които се връщаха далече назад от съдбовния ден, в който напусна Камдън парк, за да търси Елизабет Макартър и баща й.

— Накратко, мистрес Керък — обобщи Хърмиън Уинтроп, — Диердри е отлична ученичка. Както съм изтъквала в писмата ми до вас, тя проявява интерес, а има и талант към изкуствата. След време, навярно тя ще трябва да продължи в тази насока, като учи в Англия или Европа.

— Навярно г-жо директор — изрази съмнение Александра, — ако тя желае, ще се постарая да й осигуря възможност за това. Що се отнася до моите предпочитания обаче, аз съм разделена от нея вече дълго време и не ми се иска да я окуражавам да напусне Австралия.

Високата, слаба директорка на Сайдънхам Академи кимаше, като приемаше примирено човешките слабости. Със сива коса и очи, които отиваха на цвета на безупречно чистата и изключително строга рокля, тя надзърташе над пенснето си, докато продължаваше да разговаря с Александра за Диердри. На нея й бяха поверени голям брой ученици от най-далечни земни кътчета на възраст между 10 и 18 години, всичките от богати семейства, което изискваше висок стандарт от самото училище, и тя напълно отговаряше на отговорностите, които бе поела.