Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Докато разговаряше с нея в кабинета й, от портрета върху покритата с ламперия стена я гледаше навъсено основателят на училището и Александра научи, че според учителското тяло Диердри няма никакви проблеми. Доволна от чутото, след няколко минути тя приключи разговора.

— Много мило от ваша страна да ме приемете веднага, като се има предвид колко късно ви съобщих за посещението си — каза Александра. — За мен разговорът ни бе не само приятен, но ми даде и доста информация.

— За мен е особено удоволствие да ви приема по всяко време, мистрес Керък. Часът по спортни игри ще свърши всеки момент. Веднага след това ще изпратя дъщеря ви в хола за посетители.

Александра благодари на директорката и излезе от кабинета, като тръгна надолу по стълбите. Беше пристигнала предишната нощ в Сидней и вършеше работите си в столицата, облечена в модна синя поплинена рокля с бледосини брокатени шарки върху корсажа и подходяща за модела висока якичка от бледосиня дантела. Шапката й, украсена с бледо син тюл отиваше на роклята й, както и сините й ръкавици от мека ярешка кожа. Въпреки че предпочиташе Пустошта, тя продължаваше да се чувства напълно в свои води сред най-отбраните кръгове, които столицата можеше да предложи.

Седнала в стаята за посетители, Александра чакаше с нетърпение да пристигне Диердри. Не след дълго вместо малкото момиченце, което бе пратила да учи, в стаята влезе висока, хубава девойка в бяло облекло за крикет, която се усмихваше възбудена. Диердри зяпна от радост, сетне двете с Александра се затичаха една срещу друга и се прегърнаха.

Очите на Александра се изпълниха с радостни сълзи и тя притисна дъщеря си по-силно и я целуна. Сетне и двете отстъпиха назад и се погледнаха една друга, при което Диердри изглеждаше леко учудена:

— Не си спомням да беше толкова превъзходно красива мамо — избърбори тя.

— Виждам, че си научила твърде добре светските обноски — подразни дъщеря си Александра, смеейки се весело.

— Но, мамо, това, което казах е самата истина — настояваше Диердри. — Винаги съм те мислела за привлекателна жена, разбира се, но… — Тя замълча, като търсеше и не успяваше да намери думите, с които да изрази чувствата си.

Александра се усмихна замислено, и погали дъщеря си по лицето.

— Винаги съм мислела за теб, като за най-прекрасното човешко създание на земята. Жизнените необходимости могат да бъдат твърде жестоки. Трябва да получиш образование, а в същото време копнея да бъдеш до мен всяка минута. Зная, че в писмата си ми казваш, че си щастлива, но дали е така, мило мое момиче?

— Да, мамо. Подобно на теб, и аз предпочитам да бъдем заедно. Но тъй като не сме, и тук е много приятно. Имам приятели и предметите ми харесват.

— Добре, ела, нека да седнем и да разговаряме, Диердри.

Седнаха на дивана и Александра улови ръката на момичето. Тя остави Диердри да говори, тъй като знаеше, че има много неща да й казва, както и беше. Нямаше никакъв намек за проблеми и Александра търсеше да открие нещо зад думите й. Те бяха просто поток от информация за приятелките на Диердри, за приятни мигове и училищните й занимания.

Една от приятелките, които Диердри спомена на няколко пъти, се казваше Алис Монтаг, чиято майка беше Елизабет, по баща Макартър. Александра каза на момичето, че Елизабет и е приятелка от дълги години, но дъщеря й знаеше вече всичко.

— Да, Алис ми е казвала, че майка й често говори за теб — рече тя. — Освен това, баща й има бизнес връзки с Мортън.

— Доколкото разбирам, той не посещава клубовете.

— Мортън ли? — възкликна Диердри през смях. — Не, ако Мортън приеме покана за вечеря, той ще занесе един от неговите мухлясали стари регистри, за да ги изучава, докато яде супата. Бизнесът е единственият му интерес, мамо.

Диердри продължаваше да говори и в крайна сметка стигна до темата за Клара Тейвиш.

— Сигурна съм, че леля Марта ти е разказала за срещата ми с жената — добави тя, с леко оправдателен тон. — Не съм я виждала втори път. Но ако я срещна, няма да разговарям с нея, разбира се.

— Защо не? Това би било изключително грубо от твоя страна, Диердри.

От изненада дъщеря й за миг онемя.

— Искаш да кажеш, че одобряваш? — попита тя превъзмогвайки смущението си.

— Нямам нищо против да разговаряш с нея, което не означава, че трябва да станете приятелки. Колкото и абсурдно да изглежда, понякога човек трябва да се съобразява с репутацията си. Но познанството ти с една бедна жена, която е на ръба на пропастта и се опитва да осигури децата си, навярно ще те накара да бъдеш по-внимателна към клопките на живота. — Александра се засмя, клатейки глава: — Мисля обаче, че можеше да измислиш някоя по обикновена личност от лейди Диердри Аугуста Джулиана Хановър, внучка на Джордж Трети.