Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Те продължиха да разговарят още дълго през целия следобед. Александра изпитваше голямо удоволствие, атмосферата между нея и сина й продължаваше да бъде сърдечна и хармонична. Но той си оставаше Мортън, който бе по-обидчив от останалите й деца и засега тя избягваше да говори за неща, които можеха да предизвикат противоречия.

Мортън се радваше силно на посещението й и не му се щеше тя да си тръгне, когато двамата се отправиха към вратата. Като му обеща, че ще се виждат още много пъти, докато е в града, Александра го прегърна и целуна. За първи път той я прегърна и целуна, без да се смущава от чувствата си. След това тя се отправи с двуколката към къщата, която някога бе принадлежала на баща й.

Докато колата си прокарваше път през множеството коли в късния следобед, Александра обмисляше още една причина, поради която искаше Мортън да заживее нормален живот. Тя отдавна си бе дала сметка, че когато Диердри завършеше училище, щеше да има нужда от някаква друга алтернатива, освен връщането й към изолираността на овцевъдната ферма, като постоянно място за живеене. Едната възможност бе тя да остане в Сидней и да живее със семейството на Крейтън, но самите събития бяха изключили този вариант. Мортън обаче лесно можеше да си позволи разкошно домакинство, където Диердри можеше да живее.

Когато стигна къщата, видя, че портата за колите беше затворена с верига и катинар. Щом слезе от двуколката, Александра забеляза, че по алеята се задава възрастен пазач, който забързано отключи и отвори портата, след като тя се представи. Той й даде ключовете от къщата и подкара двуколката по алеята, а Александра тръгна по пътеката към входната врата на сградата.

Къщата миришеше на мухъл и подгъвът на роклята й вдигаше прах от пода. На слабата светлина, която проникваше през покритите с капаци прозорци, под брезентовите покривала мебелите изглеждаха обемиста безформена маса. Стъпките й отекваха като шепот в тихата къща, която в много отношения приличаше на гроб и Александра усети наоколо да витае присъствието на отишли си от земния свят нейни близки, които тя бе дошла да види, закъсняла с много десетилетия.

Като се качи на горния етаж, тя влезе в някогашната си спалня. Погледна в шкафа, където бе държала пистолета си, който можеше да промени изцяло посоката на живота й, ако го беше взела през онзи ден, когато се бе отправила към Камдън парк. Притегляйки везните обаче, тя не съжаляваше, въпреки че Енос Хинтън бе разбил живота й, във всяко друго отношение животът й бе безгранично богат и възнаграждаващ, изпълнен с цел, радост и любов.

Александра отвори прозореца и махна брезента от стола. Седнала до прозореца, тя гледаше към градината и обмисляше как да продължи това, което трябваше да стори. Малко преди залез-слънце, когато затвори прозореца, за да си тръгне, тя вече беше решила. Първоначално тя възнамеряваше да остане в Сидней за кратко време и да се върне във фермата доста преди Катрин да роди, но сега тя бе разбрала, че трябва да остане по-дълго.

През следващите няколко дни тя се срещаше всеки ден с Мортън и разговаряше с него в най-лошия случай по няколко минути. Разговорите им продължаваха да бъдат все така сърдечни и приятни, като по-голямата част от времето обсъждаха неговите търговски дела. Веднъж той отново спомена Клара Тейвиш в полушеговит тон, като очевидно искаше да разговарят за нея и след това да забравят темата, но Александра отклони разговора в друга посока.

Освен всекидневните си посещения при дъщеря си, един следобед Александра отиде в училището за вечерята с чай с Диердри и нейните приятелки. Този приятен случай отразяваше космополитната атмосфера в училището. Между приятелките на Диердри имаше момичета от Великобритания и Австралия, както и едно прекрасно англо-индийско момиче от Бомбай и френска девойка, чийто баща беше богат търговец от Папити, Таити.

Рано една вечер Александра посети семейство Бакстър, които я посрещнаха сърдечно и гостоприемно. Докато разговаряше с тях за Катрин, Александра изрази самата истина, когато им каза колко много се е обогатило нейното семейство от присъствието на младата жена сред тях. След като Александра си тръгна, като взе писмата, които бяха написали на Катрин, семейството остана щастливо и напълно доволно от това, че тяхната дъщеря си бе намерила добър дом.

Сред различните задачи Александра обсъди с печатаря скиците на Адолариъс и обяснителните бележки към тях и разгледа мостри от работата, извършена от подвързвача, който щеше да оформи албумите. Освен това, тя отиде да види племенницата си Мелиса, в чиято любезност се почувстваха студени нотки, но тя покани Александра да им гостува в неделя, когато сестрите й и семействата им щяха да прекарат заедно.