Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— А трябва, тъй като други го правят. Предполагам, че възнамеряваш в крайна сметка да се ожениш за пари или пост, или може би ще предпочетеш и двете.

— Да, имаш ли нещо против?

— Бих предпочела да се ожениш по любов, но това няма връзка с въпроса. Ролята ми е да ти помогна всячески да постигнеш твоите цели, а не да вземам решения вместо теб. В този смисъл, бих те посъветвала, че жена, която може да ти донесе пари, пост или двете, ще е от семейство, което няма да погледне с добро око на връзката ти с мистрес Тейвиш.

Свъсил вежди, Мортън се замисли, сетне кимна с глава и знак на съгласие.

— Да, това е така — рече той. — Трябва да помисля по този въпрос.

Тонът му говореше, че няма никакво намерение в скоро време да променя нещата, но Александра беше уверена, че е казала достатъчно за момента. Като запази по-силните си аргументи за следващия път, тя заговори за лошото състояние на отношенията между Мортън и братовчедките му. Изтъкна, че семейството на бъдещата му съпруга ще съди на основата на тези връзки за това, доколко той би се разбирал с тях.

— Какво ме съветваш да направя, майко? — попита той. — Докато те продължават да се отнасят с мен като с непознат, и аз ще правя същото.

— Разбира се, скъпи — увери го тя, потупвайки го по ръката. — Що се отнася до мен, те могат да си се сърдят докогато си искат. Единственото ми безпокойство е въздействието, което това може да окаже върху теб, а най-вероятно е да има такова, нали. Поради това ми се ще да позагладя нещата, ако нямаш нищо против.

— Нямам нищо против тях — отвърна той неохотно. — Но не възнамерявам да им правя официални предложения.

— Не мисля, че е необходимо, Мортън. Но ако те решат да бъдат сърдечни, ти можеш да бъдеш великодушен към бизнеса на съпрузите на Мелиса и Аманда като търговци в града. Ако братовчедките ти искат да бъдат в добри отношения с теб, няма да ти бъде кой знае колко трудно да насочиш някоя печеливша сделка към Джилбърт и Харисън, не е ли така?

Мортън се съгласи неохотно и Александра изпита дълбоко облекчение, тъй като още един ход от плановете й попадна точно в целта. Тя бе уверена, че може да убеди Мелиса и сестрите й да променят отношението си. След това, ако успееше да накара Мортън да създаде семейство — той щеше да има около себе си роднини, както и четири жени, които да се грижат за светските му прояви. След като бе постигнала повече от достатъчно за един ден, Александра незабавно премина към по-леки теми, оставяйки Мортън във весело настроение, когато разговорът им свърши.

Неделя следобед Александра се отправи към дома на Мелиса и както бе очаквала, се натъкна на гостите. Всичките четири сестри бяха там, както и съпрузите на две от сестрите и децата. В атмосферата на наложена любезност, обстановката беше неприятна, дневната пренаселена и шумна, като никой от възрастните не правеше усилия да контролира децата.

Разговорът беше изпълнен с намеци за Мортън, както и за парите като цяло. Слабият чай беше единствената почерпка, като Мелиса се извини и каза, че не може да си позволи нищо друго. Тя също се извини за шума, който децата вдигаха, като отбеляза, че доходите на семейството й не позволяват да наеме гувернантка или прислужница. Докато намеците продължаваха, Александра се сдържаше, като чакаше удобен случай.

Той се появи, когато Леона, най-прямата от сестрите изкоментира малката сума, която Мортън бе платил за къщата на баща им.

— Колко трябваше да плати, Леона — попита кротко Александра.

— Е, във всеки случай повече, отколкото плати — отговори Леона възмутено, — като се има предвид, че татко го въведе в професията. Ако имах пари за зестра, отдавна да съм се омъжила за човек по мой избор.

— Сделката беше продажба на къщата, а не осигуряването на твоята зестра, а освен това, Крейтън изобщо не е показал нищо на Мортън. От самото начало Мортън пое по свой собствен път, по един по-агресивен начин, какъвто Крейтън изобщо не е използвал.

— Агресивен ли? — повтори Леона, повдигайки вежди. — От това, което чувам, мисля, че „безжалостен“ ще е по-точната дума.

— Леона — започна Александра с тих, леден глас — Ще изтърпя твоята наглост, но няма да слушам как злословиш за сина ми.

Изненадана от тона на Александра и от ледения й поглед, младата жена се изчерви от смущение.

— Моля да ме извиниш, лельо Александра — каза тя. — Не исках да очерням Мортън, а и съвсем естествено е да го защитиш. Но по всичко личи, че той можеше да направи повече, за да помогне на татко.