Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Ако искаш тя да бъде от много добро семейство, с положение, ти трябва да се промениш, Мортън. И когато веднъж усетиш истинското уважение от страна на тези около теб, резултатът ще си е заслужавал труда. — Като се наклони по-близо към него, тя извади последния си, най-силен аргумент. — Освен това, ти трябва да си създадеш репутация, която е необходимо условие за почит, запазена за неколцина.

— Какво искаш да кажеш, мамо?

— Споменах за теб пред сър Джефри Бодънхем. Той е високопоставен държавен служител, с когото установих приятелски отношения чрез кореспонденция.

— Да, името ми е познато.

— Когато си готов да започнеш с това — продължи Александра, сочейки с пръст към камъка на писалището, — първо, изпрати твоя аптекар да открие какво е количеството. Ако става въпрос за големи залежи, замини за Лондон да се срещнеш със сър Джефри. Нека той да извлече политически дивиденти, като обяви откриването на злато, след което ще стане твой спонсор. Златото ще ти донесе несметни богатства, но в същото време ти ще извършиш огромна услуга на кралството, тъй като ще осигуриш пари за държавата. Такава услуга се възнаграждава с големи почести, Мортън. — Като улови ръката му, тя завърши с тих, настойчив глас:

— Имам предвид да получиш титлата найт 9 9 Найт — титла, по-ниска от тази на баронет. .

Той остана безмълвен за известно време, слисан от казаното от нея, след това проговори тихо:

— Възможно ли е, мамо?

— Мисля дори, че е вероятно — отговори тя и се изправи на крака. Целуна го, след това тръгна към вратата. — Помисли си за това, Мортън.

Тя излезе и потегли към хотела. След вечеря в трапезарията, Александра се качи в стаята си. Докато се приготвяше да си легне, тя си мислеше със задоволство, че е сторила най-доброто за Мортън и само може да чака плодовете.

На следващата сутрин, когато понечи да се облече, на вратата се почука. Завързвайки колана на нощницата си, Александра отговори. В коридора стоеше Мортън, който беше спал малко, ако изобщо си беше лягал. Със зачервени очи и набръчкано от умора лице той й заяви, че е решил да действа съгласно съветите й.

Изпълнена с облекчение, а също и с толкова радост, Александра му каза, че братовчедките му ще преместят неговите вещи в къщата на Хамъндови и ще ги подредят. Размениха си целувки, след което той си тръгна. Александра се облече и когато прислужницата донесе подноса със закуската, тя помоли жената да предаде на управителя на хотела да изпрати човек да докара от конюшнята една двуколка.

На път към къщата на Мелиса Александра спря в странноприемницата, където бяха отседнали работниците от фермата, и изпрати един от помощниците до къщата на Елизабет Монтаг с молба да бъде приета.

Когато пристигна у Мелиса, тя и Дора я посрещнаха с възторжени поздрави. Щом им каза за намеренията на Мортън, Дора излезе да вземе другите две сестри, а Мелиса направи чай. Когато всички се събраха, Александра им каза какво трябва да бъде направено. Сестрите познаваха домашни прислужници, които търсеха работа, и Мелиса пое грижата, заявявайки, че тази вечер къщата ще е готова.

Уверена, че домакинството на Мортън беше в напълно сигурни ръце, Александра си тръгна.

В хотела тя намери отговора, който Елизабет веднага беше предала на момчето да донесе. Вместо покана тя бе написала изпълнена с хумор заповед Александра незабавно да се яви. Доволна и развеселена, тя се качи в двуколката.

Тъкмо икономът понечи да отвори по-широко вратата на огромната, луксозна тухлена къща, за да влезе Александра, и Елизабет прелетя край него с протегнати напред ръце. Тя беше все така стройна и с приятна външност, каквато Александра я помнеше, със същата слънчева и радостна усмивка и докато се прегръщаха и целуваха, и двете се смееха щастливо.

В просторния скъпо мебелиран салон Александра и Елизабет седнаха на дивана да разговарят, а прислужницата донесе чай и бисквити. Старото поколение бе сменено от ново и Елизабет бе една от сравнително малкото хора, които лесно си спомняха за отвличането на Александра преди четвърт век. Тя спомена за него, както и за тревогата и страха, които бе изпитвала до момента, в който бе разбрала, че Александра е добре. След това тя мина към други теми на разговор.

Тъй като имаха много неща да си споделят, те прекараха цял час, като си разказваха за основните събития в живота им през последните години. След това Александра насочи разговора към децата си в частност към Мортън. Елизабет й каза, че го е виждала само веднъж, когато тя и съпругът й случайно го срещнали на улицата.