Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

На следващия ден конете се движеха с мъка под горещото слънце, като теглеха фургоните нагоре по стръмния източен склон на Сините планини. След като пресякоха билото, конете се завлачиха бавно пред фургоните, а от спирачките се вдигаше пушек, който премина в пара. Двама от чираците хвърлиха кофи вода върху кожените наколенници, за да ги охладят. Но когато момчетата не успяха с водата за първия фургон, той се спусна по стръмното нанадолнище, като кожата се запали от силното търкане.

Кожата бързо изгаряше и стоманената рамка на спирачките скърцаше срещу повърхността на колелото, докато фургонът набираше скорост. Конете зацвилиха побеснели от ужас, когато фургонът се обърна и ги заблъска пред себе си. Руъл завъртя обратно коня си и запрепуска към фургона. Навеждайки се от седлото, той сграбчи от пътя един дебел клон, след това го хвърли в предното колело на фургона.

Щом клонът приклещи бързо движещото се колело, дървените спици се разцепиха с трясък. Колелото се сгромоляса и предната част на фургона се удари върху оста. Конете рязко спряха и се препънаха, а тежката кола се подхлъзна сред облаци от прах, като спря само на няколко инча от края на пътя, който гледаше към една пропаст.

Момчето, което караше фургона, погледна надолу към бездната и очите му се разшириха, а лицето му стана бяло като платно.

Другият фургон и резервните коне спряха, а Руъл слезе от коня и се запъти разгневен към чираците, които бяха охлаждали спирачките.

— Не се приближавайте до мен! — крещеше яростно той. — Ако само се приближите, ще ви извия гръкляните.

Чираците бързо се свиха зад фургона, когато той се обърна към този, който беше на седалката.

— Казвал съм ти, че когато фургонът ти излезе от контрол на хълм, трябва да го караш в края на пътя. Ако искаш да се пребиеш, твоя си работа, но този фургон и тези коне са ценни. Сега слез, и ела да ми помогнеш за тези коне!

Все още изплашена до смърт от премеждието, Александра последва Юли, когато той се върна обратно и слезе от коня, за да помогне да откачат впряга. Тя дръпна юздите близо до колата, докато чираците поведоха конете настрана, а Руъл коленичи да види в какво състояние беше оста. Изправи се, като клатеше мрачно глава и каза на Александра, че оста е повредена.

— Нищо не може да се направи с това, което току-що стана — каза тя. — Бързите ви действия предотвратиха една трагедия, Руъл.

— Но не и счупването на оста — отговори той иронично. — Резервните ни колела няма да ни свършат работа, мистрес Керък. Ще отидем в Батхърст и ще вземем стая за вас в странноприемницата, след това заедно с другите мъже ще докараме фургона.

— Познаваш ме твърде добре, за да си мислиш, че ще седя в странноприемница, докато ти и останалите работите тук през цялата нощ, Руъл. Нека да действаме както е необходимо, а аз ще почивам с всички останали.

Той кимна и каза на Юли да откачи и другия впряг коне. Няколко минути по-късно двата чифта коне бяха впрегнати в извадения от строя фургон и животните се напрегнаха и изтеглиха колата към другия край на пътя. След това, като оставиха Юли и единият от помощниците да наглеждат повредения фургон, Александра и останалите мъже се отправиха с другата кола към Батхърст, като чираците непрекъснато поддържаха спирачките му мокри.

В странноприемницата, в която бяха отседнали на идване, хазаинът им предложи да използват празния навес. Руъл и чираците разтовариха фургона там и го заключиха, след това Александра отиде заедно с тях в работилницата за коли.

Собственикът — беззъбо, весело старче, претършува коларските части, натрупани край работилничката му, и откри една счупена ос със здрава главница. Той метна шипа на оста във фургона, след това се покачи в него и те потеглиха.

Щом стигнаха повредената кола, те започнаха тежката работа по прехвърлянето на товара от нея в другата кола. Сред него бяха провизиите и кухненските прибори и Александра запали огън, за да приготви вечеря. След като товарът беше прехвърлен, мъжете и чираците използваха дебели клони като лостове, за да повдигнат предната част на повредения фургон. Майсторът колар завърза осовия шип към счупената ос, след което намести резервното колело върху него.

След като свършиха работата, всички се събраха около огъня и Александра им сервира храната. Щом вечеряха и прибраха съдовете, тръгнаха бавно по пътя сред гъстия мрак, като чираците носеха фенери и наблюдаваха колелото. Спираха често, за да затягат въжетата и стигнаха до работилницата на коларя късно през нощта.