Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Не се безпокой, Руъл — каза тя. — Ще лагеруваме тук тази нощ.

— Не, вие искахте да нощуваме на територията на следващата кошара и точно това ще направим — настояваше той. — Ще стане късно, докато ви настигнем, но ние можем да…

— Наистина няма никакво значение — прекъсна го тя и слезе от коня. — Това беше просто една моя прищявка, ще лагеруваме тук.

Мъжът само кимна и прие промяната в решението й, но чираците изглеждаха облекчени, тъй като им бе спестена допълнителната работа. Докато мъжете и младежите се заеха да работят по фургона, Александра разседла и завърза коня си. Пусна го да пасе, след което седна на една скала и погледна към долината, в която стадо овце се движеше бавно на път към временната кошара на хълма.

Тя наблюдаваше овцете, като се стремеше да не поглежда към хълма, но усещаше остро съществуването му. Той се извисяваше като огромен паметник над гроба с тленните останки, които бяха омърсили тази земя, като призрака им се бе вгнездил дълбоко в живота й. Силната й тъга отговаряше на пейзажа — адската горещина на деня, помрачен от навъсените тъмни облаци и злокобния тътен от гръмотевица някъде далеч.

Същият този следобед, когато резервното колело бе поставено на място, преместиха двата фургона встрани от пътя. Докато младежите и двамата по-възрастни мъже оправяха конете и приготвяха бивака, Александра извади нещата си от фургона и запали огън. Взела бе решение да не спи тази нощ, така че започна да приготвя храна за себе си, въпреки че нямаше апетит.

Към залез-слънце, когато стадото се намираше вече във временната кошара, Александра видя овчаря да язди нагоре по долината. Когато се приближи, тя видя, че това е Айзък Логън. Той спря коня до огъня и я поздрави със сваляне на шапката. Тя му отговори и го попита дали има новини от главната кошара.

— Ъхъ, точно преди два дни, мадам — каза той, — когато мистър Джонатън докара новите провизии. Жена му е добре и очаква да роди всеки момент. Мистър Керък и главния овцевъд са нагоре в кошарите Кубар и Куандонг, където е имало няколко пожара, но не големи. Нито една овца не е загубена.

— Имахте ли пожари тук?

— Не, мадам, но ми бяха повече от достатъчно проблемите с кучетата динго. Преди няколко седмици цяла една глутница дойде тук, а не мога да им открия леговището. Трябва да е някъде там, от другата страна на онова възвишение, отвъд хълма с кошарата, но това е всичко, което знам.

— Успяха ли да умъртвят някоя овца?

— Не, но създадоха доста работа на мен и чирака на няколко пъти, когато стадото се намираше извън оградата. Мистър Джонатън каза, че веднага щом се освободят хора от главната кошара, ще ги прати тук да ми помогнат да намерим леговището и да убием кучетата.

— Много добре. Щом стигна в главното стопанство, навярно Руъл и Юли ще могат да се върнат заедно с чираците и да ти помогнат.

Човекът кимна одобрително и се сбогува с нея. След това върза коня си и седна край другия огън за дълъг разговор, като извади нащърбено, почерняло от огъня канче от джоба на палтото си. Едното от момчетата го напълни с вода, за да му приготви чай, а той и двамата овцевъди си приказваха, като Александра дочуваше откъслечни думи от време на време.

Добрата вест за Катрин повдигна настроението й, а освен това, съобщението, че не е имало големи пожари успокои Александра. Нахрани се и постави остатъците в покрит съд, след което разгърна одеялото си и легна да си почине от задухата на деня, която бе започнала да намалява с настъпването на нощта.

Около другия огън младежите лежаха върху одеялата си, а мъжете разговаряха. Точно когато Айзък споменаваше нещо за кучетата динго, Юли се надигна и се наведе към огъня да вземе канчето си и светлината от пламъците огря неговите отчетливи черти на абориген. Съчетанието от думите и зърването на лицето на Юли извикаха дълбоко от съзнанието на Александра един спомен.

За съвсем кратък момент той само докосна съзнанието й, сетне изчезна отново сред неясните глъбини на други спомени. Твърде слаб и отколешен, той по-скоро приличаше на неопределено усещане за нещо важно, отколкото свързан в едно цяло спомен. Тя се мъчеше да си го спомни, но не успя.

Общото впечатление за нещо важно обаче остана и тя се чудеше дали не е някакво моментно объркване на различни спомени. Не можа да измисли никаква очевидна връзка между това, че бе чула Айзък да казва нещо, и това, че бе видяла в същото време лицето на Юли. Възможността тези две неща да са свързани с нещо важно й се струваше малко вероятна.