Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Към къщата яздеше един от чираците, който водеше нов кон за Александра, и Джонатън й помогна да се качи върху седлото. Тя тръгна по пътеката с младежа, а в същото време от конюшнята се отдалечаваше и фургонът, пред който яздеха овцевъдите и след тях младежите, яхнали резервните коне. Групата излезе на пътя и Александра се присъедини към нея.

След нормалната и благоразумна обстановка, която цареше в къщата, това, което Александра възнамеряваше да направи, изглеждаше повече от всякога просто като една глупост и тя искаше да приключи с нея. Конете бяха добре отпочинали и изпълнени с енергия и тя и овцевъдите яздеха по пътеката в лек галоп, а фургонът и резервните коне се опитваха да се движат в темпо. Когато се смрачи, те извадиха фенери, с които да осветяват пътя, като продължаваха да се движат до късно през нощта. На разсъмване на следващия ден, след като бяха починали няколко часа, те отново поеха на път. Заплахата от гръмотевични бури, надвиснала през последните няколко дни, вървеше към своята връхна точка, а плътните черни облаци се носеха над главите им и непрекъснато се чуваха гръмотевици съвсем наблизо. Беше непоносимо горещо, неподвижният въздух бе изпълнен с напрежението на огромни сили, натрупани до пределната си точка, които всеки момент щяха да се разразят в силен катаклизъм.

Щом късно следобеда стигнаха до центъра на кошарата на Разбойника, Айзък Логън и неговият чирак закараха стадото обратно във временната кошара поради зловещото време. Александра и придружителите й свиха от пътя надолу по долината, а фургонът се тресеше и клатеше след тях, като преодоляваше камъните и дупките, скрити дълбоко под тревата. Когато слязоха в долината, отдолу гъстите облаци изглеждаха сякаш се блъскаха във върха на хълма, който гледаше към гроба.

В свръхзаредената атмосфера по върховете на шубраците и разпръснатите между тях самотни дървета проблясваха искри, получени от изпразването на електрическото напрежение и огнени струи танцуваха по най-горните клони. Овцете бяха подплашени от всичко това и трудно можеха да бъдат контролирани, докато Айзък и чиракът ги караха да бързат нагоре по хълма към кошарата. Кучетата тичаха наоколо и връщаха овцете, които се опитваха да се отделят от стадото.

Огромна сияйна топка от електрическо изпразване се понесе откъм хълма близо до гроба и тръгна надолу по долината, като танцуваше по върховете на тревата. Зловеща и ярка в мрака под тъмното небе, докато се движеше към групата на Александра, тя се разпадна в маса от огнени езици и подплаши конете. Те зацвилиха и се замятаха панически, а Александра обузда своя, като го удряше с камшика и го караше да галопира в посока към хълма. Останалите я последваха вкупом, а зад тях с лудешка скорост подскачаше фургонът.

Когато стадото вече бе прибрано във временната кошара и Айзък и младежът се върнаха обратно по хълма, Александра и мъжете спряха в подножието му.

— Не очаквах да ви видя отново тук, мистрес Керък — извика с любопитство Айзък.

— Ами, ето ме, Айзък — отговори тя. — Накарай момчето да прибере тези коне в оборите заедно с останалите, за да не избягат, след това елате да помогнете. Работата, която трябва да свършим, е повече от времето, с което разполагаме.

Няколко минути по-късно впрягът беше отвързан от фургона и младежът поведе конете и другите два оседлани коня към обора близо до временната кошара. Овцевъдите извадиха кирките и лопатите от колата и двамата помощници измъкнаха от нея огромния тежък котел. Промушиха пръчка поддръжката на котела и го вдигнаха на раменете си. Понесли лопатите, останалите мъже тръгнаха около хълма към гроба, докато Александра изкачваше склона.

Застанала близо до колибата, която се намираше под кошарата, тя се опита да си спомни къде Дейвид бе изкопал гроба. Споменът, стар и неясен от объркването й през онзи ден, още повече се разми от новоизникналите дървета. Светкавиците и грохота от гръмотевиците непрекъснато се приближаваха и искрите от разреденото напрежение се въртяха наоколо, докато тя крещеше и сочеше с пръст. Овцевъдите и помощниците им копаеха яростно, но първият опит, а сетне и вторият се оказаха неуспешни.

На третото място, което тя посочи, след няколко минути работа Руъл спря да копае и извика нагоре по склона, като гласът му се носеше над тътена от гръмотевиците.

— Намерихме кости тук, мистрес Керък!

Храстите закачаха роклята й, докато Александра тичаше надолу по хълма. Тя си проправи път между мъжете и младежите, заобиколили дълбоката дупка и скочи в нея, когато на дъното видя да светлеят белите кости. Коленичи и започна да изгребва пръстта с ръце, докато стигна до изгнил ботуш, след това до очните дупки и гротескната зловеща усмивка на един череп.