Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Като се уви с мушамата, Александра излезе от палатката. Развърза въжетата, които придържаха въздушната фуния към коловете, след това я завлече встрани, така че пещта да започне да се охлажда. Когато след няколко минути гъстият мрак започна да се повдига, единият от младежите й донесе чиния с каша и канче с чай.

Докато закуси, започна да просветлява и светлината премина в сив влажен изгрев, а мъжете се заловиха за работа. След като разглобиха въздушната фуния, те използваха коловете като лостове, с които откъртиха чимовете от пещта. Парчета пръст се бяха опекли и втвърдили като камъни, а тревата по повърхността им се бе сбръчкала до чупливи парченца. Докато останалите разкриваха пещта, Юли отсече и подкастри висока фиданка, която имаше широк клон ниско долу на стъблото си.

Като присвиваха очи срещу съсипващата горещина на нажежените въглени, мъжете спуснаха фиданката в рова и закачиха дръжката на котела на клона долу и го повдигнаха. Дъждът засъска и ставаше на пара, щом се докоснеше до горещия метал. Всички се дръпнаха на безопасно разстояние от огромния черен котел, докато мъжете го поставяха близо до рова.

Във временната кошара на върха на хълма овцете блееха от глад и Айзък каза на Александра, че трябва да изведе стадото и конете на паша.

— Веднага щом ги оправя, ще изпратя чирачето да ги наглежда, а аз ще се върна тук да помагам.

— Много добре — отговори Александра — Щом изведеш стадото, остави една овца в кошарата.

Тя се обърна към останалите мъже:

— Юли, вземи едно от момчетата да ти помогне да заколите овцата, след това я донесете тук. Руъл, ти можеш да развалиш палатката, а някой друг нека да донесе ножовете. Искам овцата да бъде обезкостена и месото нарязано на парчета в котела.

Мъжете и младежите тръгнаха да изпълняват задачите. Когато дъждът започна да се стича по котела, а не да става на пара, Александра внимателно докосна съда. Щом капакът изстина достатъчно, за да бъде хванат, тя го повдигна и погледна вътре. От горещината костите се бяха превърнали в ситен прах. Като поклати доволно глава, тя затвори капака.

От другата страна на хълма се чу грохот от копита, след като овцете и конете бяха изведени на паша. Малко след това тя видя, че Юли и един от чираците носят надолу по хълма одраната овца, а Руъл и останалите младежи наточиха ножовете. Те започнаха да обработват трупа на животното, като хвърляха костите му в рова, а месестите части в котела. Александра разбъркваше месото и праха с един прът, докато напълно се смесят.

След като месото бе нарязано в котела, а чираците хвърляха в рова последните лопати пръст, Айзък се върна, докато останалите разчистваха мястото. Също както през изминалия ден той и останалите просто изпълняваха заповедите, без да си задават въпроси за техния смисъл. Когато Александра помоли да й покажат къде са виждали кучетата динго, само един от групата реагира. Това беше Юли, който имаше замислен израз върху лицето си.

Руъл и Юли носеха тежкия котел на един дебел прът, а Айзък вървеше напред, за да показва пътя през едно възвишение на запад от хълма, а след това и надолу в едно скалисто, обрасло с храсталаци дефиле. Когато котелът беше сложен на откритото място, Александра отвори капака и го сложи настрани, след това се изкачи по склона, който гледаше към дефилето, и седна под едно дърво. Мъжете и младежите се събраха под друго дърво на няколко ярда от нея, като разговаряха тихо помежду си.

Дъждът тропаше по листата над главата й, а Александра гледаше котела и слушаше разговора между работниците. След няколко минути вятърът разнесе миризмата на сурово месо из дефилето и тя забеляза светлокафява фигура да се промъква между храстите до котела.

Айзък също я забеляза и я показа на останалите.

— Помолих за помощ, за да убия кучетата динго — каза той иронично. — И аз мога да ги храня с овнешко, но точно това искам да избегна.

Мъжете и младежите се засмяха, с изключение на Юли. В храстите около котела се запромъкваха още диви кучета, сред които едно, явно по-гладно или по-смело от останалите, се осмели и излезе на открито. Щом грабна парче месо от котела, без да му бъде направено нищо, и останалите излязоха от прикритието си и се струпаха наоколо.

Котелът се скри зад тълпата гърчещи се, космати животни, които се хапеха и блъскаха едно друго, докато гълтаха лакомо овнешкото месо. Някои скачаха в центъра на скупчилите се животни, като се опитваха да стигнат до месото, а други се търкаляха извън групата, вкопчени в люта битка. За няколко минути всичко приключи и дивите кучета отново изчезнаха в храсталаците.