Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Свежата миризма на топлото му тяло и усещането на мускулите на ръката му, с която я бе прегърнал събуди в нея огромно желание. Тя се притисна силно към него и го целуна страстно. След като едва не изгуби равновесие, тъй като конете им заподскачаха и се заизправяха на задните си крака, тя се отдръпна и седна върху седлото.

— Боже господи, колко ми липсваше — каза той с едва сдържана емоционалност, след това отново се усмихна. — Но какво те накара отново да напуснеш така внезапно, скъпа? Какво беше това важно нещо, което не можеше да чака?

— Ще ти обясня по-късно — отговори тя, като сочеше към колибите. — Защото Катрин ражда ли имат коробори аборигените?

— Да, започна тази сутрин. Марта е при нея, както и жената на Айзък Логън, Манди. Ейми също е там, тъй като очаква да се грижи за поредното бебе, а Ема помага на останалите. При нея има достатъчно жени, скъпа.

Александра въздъхна, изпълнена със съжаление, и обърна коня си в посока на къщата.

— Знаех, че ще има, Дейвид, но толкова исках да бъда с нея от началото. Нищо не може да се направи, но мога да отида сега при нея.

Дейвид кимна с глава, докато конят й се отдалечаваше, след това се засмя и извика подир нея:

— По-добре да не напускаш никога вече! Това е последният път, когато те изпускам от очи!

Александра се смееше, докато му отговаряше и му обеща, че ще стои при него, след това отново остави коня да препуска. Не след дълго сред тропота на копитата тя чу звуците от ритуала на аборигените, които вятърът разнасяше. Тъжните стонове, ведно с ритмичното тракане на пръчките и с гласовете хармонираха в монотонно пеене, което предизвика у Александра спомени за раждането на нейните деца, както и за други събития, които за аборигените се бяха оказали важни.

В подножието на хълма конят й се опита да завие към оборите. Като дърпаше едната юзда, тя насочи коня нагоре по склона. Когато стигна до алеята с дърветата, която водеше към къщата, тя видя Джонатън седнал на стълбището пред нея. Той слезе и се приближи да помогне на Александра да слезе от седлото, докато тя дърпаше поводите.

— Чакам тук цял ден, майко — каза той тревожно, докато тя слизаше, — и никой нищо не ми казва. Ще влезеш ли да видиш и да ми казваш понякога как е Катрин?

— Сигурна съм, че е добре, Джонатън — увери го Александра. — Това, което тя прави, е толкова естествено, а самата аз съм родила три деца, не забравяй.

— Моля те, мамо — настояваше той. — Трябва да зная.

— Много добре — предаде се тя, развеселена. — Ако ще продължи още дълго, ще ти кажа.

Той се усмихна с благодарност, като стисна нежно ръката й и я целуна, след което Александра влезе в къщата. Докато прекосяваше входното антре и изкачваше стълбите, къщата й се стори прекалено тиха. Не се чуваха никакви звуци на болка и усилие, които придружават идването на бял свят на нов живот. Но когато тръгна по коридора чу бебешки плач. Тя спря за миг пред вратата, изричайки мълчалива молитва, след това я отвори.

Четирите жени стояха до умивалника и къпеха плачещото бебе, а красивото лице на Катрин, която лежеше в леглото, бе белязано от умората и изтощението и носеше белезите на болката. Лицата на жените не показваха нищо, въпреки че всички те бяха уморени след деня, прекаран в напрежение и тичане насам-натам. Още когато Александра тръгна към умивалника, Катрин я видя и помаха с ръка. Александра се втурна към снаха си и я улови за ръката.

Като се наведе над леглото, Александра целуна младата жена.

— Катрин, съжалявам много, извънредно много, че не бях тук — каза й тя. — Върнах се в минутата, в която бе възможно, но очевидно не достатъчно бързо, за да дойда точно навреме.

— Вие не можехте да родите бебето вместо мен — отговори Катрин, като се усмихна изнурено. — Аз съм много щастлива, че сега сте тук.

Александра се усмихна, като отметна гарвановочерните коси от лицето на Катрин.

— Не повече от мен. Толкова съм щастлива, че съм с теб, скъпа моя. Как се чувстваш?

— Достатъчно добре, но изтощена. Може ли да видя бебето си, моля ви?

— Да, ще ти го донеса, след това ще ида да кажа на Джонатън, че може да дойде при теб за няколко минути. После ще трябва да си почиваш.

Катрин кимна, като се усмихваше сънено. Александра отново се усмихна, след това тръгна към умивалника, където Марта повиваше бебето с меко одеялце. Загрижена и изпълнена с нетърпение, Александра прекоси стаята и Марта й подаде бебето.

Когато го взе, за миг Александра изпита ужас, тъй като усещането, което имаше, докато държеше телцето му, бе същото като онова, което си спомняше от кошмара. Тя си наложи и погледна надолу, като повдигна одеялото. Беше красиво момиченце без никакви белези. Главичката му бе обрамчена с черна коса, подобна на тази на Катрин, но дребните, сладки черти на личицето му напомняха твърде много на Джонатън като новороден.