Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Сигурна съм, че знаеш — продължи Елизабет, — че той и Хауърд са съдружници в няколко бизнес операции. Хауърд го кани вече няколко пъти на вечеря, но той не е приел досега нито една покана. За мен ще бъде удоволствие да го поканя на някои по-официални случаи, но… — Гласът й постепенно се загуби и тя вдигна рамене, сякаш се извиняваше. — Нали знаеш, за онази негова доста злочеста любовна връзка, Александра.

— Това е така — отговори Александра, като се усмихна мило. — Но да се чуди човек на стандартите ни. Ако една жена общува с градинаря си или съпругът й си има любовница в крилото на прислужниците, те будят възхищение заради тяхната дързост, стига да не я правят обществено достояние. Но ако един мъж и една жена живеят заедно открито и честно, те биват презирани.

Елизабет сви устни в пристъп на моментно раздразнение, след това се засмя.

— Александра, съвсем бях забравила, че когато се усмихваш най-сладко, можеш да оголиш зъбите си, готова да хапеш. Възхищавам се от лоялността ти към твоя син, но какво искаш от мен да направя? Да се превърна в парий?

— Първо — отговори Александра, като улови ръката на приятелката си, — ще моля да ме извиниш за избухването ми. Второ, искам да чуеш някои новини за Мортън. Той ще живее отсега нататък сам в къщата на баща ми, а аз успях да го накарам да започне да приема покани.

Елизабет поклати отрицателно глава, като се смееше.

— Не трябва да се извиняваш, тъй като аз наистина изпитах удоволствие от огнената искра в теб. Радвам се да чуя тези неща за Мортън. В неделя следобед даваме прием в градината в чест на новия военен прокурор и на него ще присъстват губернаторът и много други. Ще бъда изключително щастлива да включа теб и Мортън в списъка на гостите.

Александра прие поканата и изказа дълбоката си благодарност. След като щеше да бъде гост на прием, чийто домакини щяха да бъдат семейство Монтаг, тя знаеше, че Мортън ще трябва да избира от поканите, които щяха да завалят. Тя поговори с приятелката си още известно време, след това завърши посещението. Елизабет излезе да я изпрати до двуколката. Докато се прегръщаха и целуваха, те си обещаха да поддържат контакти с писма.

Александра подкара двуколката към хотела и след като обядва, отиде до странноприемницата и разговаря с Руъл. Даде му пари да закупи продукти и му каза да направи необходимата подготовка за заминаване на разсъмване следващия понеделник.

След това приключи работите си в града, запълвайки времето до края на учебните часове, когато можеше да посети Диердри. Въпреки че всичко наоколо беше същото, както преди, вътрешно тя изпитваше промяна, дълбока и различна, както е при смяна на годишните времена. След като изпълни задълженията си тук, тя трябваше да се върне в Тибубура и да се изправи пред опасността, пред неразрешимия проблем, дали отвратителното позорно петно на Енос Хинтън щеше да стигне до следващото поколение на нейното семейство.

По-късно, по време на разговора й с Диердри, Александра се опита да намери начин да предупреди дъщеря си срещу нещастия от рода на това, чието трайно страшно въздействие тя продължаваше да изпитва. Принудена да използва най-общи термини, тъй като момичето с острия си ум можеше да отгатне страшната тайна от някои подробности, Александра само успя да я обърка.

— Какво искаш да кажеш, мамо? — попита тя.

— Искам да кажа, че винаги трябва да внимаваш — отговори Александра, продължавайки да търси думи. — Винаги преценявай добре ситуации, при които можеш да бъдеш в опасност.

— Да, мамо, аз правя точно това — отговори Диердри объркана.

Александра се поколеба, като силно желаеше да открие начин, чрез който да предпази прекрасната си дъщеря срещу всички нещастия, да я въоръжи срещу всякакви опасности. Тя обаче знаеше, че е безнадеждно. Беше невъзможно да се предвиди какво Диердри щеше да срещне по време на мъчителното изкачване нагоре по стъпалата на живота и единствено съдбата можеше да определи дали тя щеше да се препъне. Като се усмихна; Александра улови Диердри за ръката и я задържа, докато разговаряше с нея за училището.

Пътуването на запад, което започна седмици по-късно, отколкото Александра първоначално бе възнамерявала, бе изпълнено с протакания, които започнаха още от самото начало. През първия ден те едва стигнаха до Парамата и на единия от конете му падна подковата. Единственият ковач в селото беше отишъл да търси изгубил се кон и се върна чак късно следобеда. Но след като конят бе подкован, вече бе станало прекалено късно, за да се продължава по-нататък.