Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Бързи, тежки стъпки прекосиха външната кантора и помощникът запита човека по какъв въпрос идва. Джеймс Боланд стоеше на вратата, а младежът точно зад него, опитвайки се да го спре. Изненадан и озадачен, Мортън махна с ръка на младежа да излезе и каза на аптекаря да влезе.

Обикновено маниерите му отговаряха на усърдната му външност, но дори и на слабата светлина се виждаше, че той е превъзбуден. Като вадеше камък от джоба си, той се приближи до бюрото.

— Злато — каза той стих и треперещ глас, поставяйки скалата пред Мортън. — Това е парче много богата златна руда, мистър Керък.

Като контролираше неочакваната си възбуда от шокиращото разкритие, Мортън седна отново на стола, мислейки ясно и логично. Първата му реакция беше скептицизъм. Досега не беше намерен и най-малък знак за съществуването на скъпоценни метали в Австралия.

— Сигурен ли си? — попита той.

— Напълно! — възкликна бодро Боланд с пламнало лице и безумен поглед. — Казвам ви, че това е…

Той млъкна, когато Мортън се намръщи, вдигайки ръка да пази тишина, сетне посочи към вратата. Трескавата възбуда на аптекаря премина в разбиране и той отиде на пръсти до вратата и надникна през прозорчето към помощника в предната кантора. Като се успокои, той тихичко се върна на бюрото и седна на стола до него.

— Момчето не е чуло нищо — увери той Мортън тихо, после посочи към скалата. — Няма никакво съмнение, че това е златна руда, мистър Керък. Нямам материали за точен анализ, но рудата е много богата на злато.

— Всичките ли скали са златна руда?

— Не, някои съдържат известно количество сребро, ведно със следи от калай, мед и различни други метали. Имаше четири парчета златна руда и аз разбих останалите три, за да направя анализа. Те съдържат следи от други метали, и много висок процент злато.

Боланд продължи да шепне с напрегнат възбуден глас, като обясняваше, че е направил различни анализи, за да се убеди, че е прав, и всеки един от тях е дал положителен резултат. Докато слушаше, Мортън обмисляше развитието на нещата в негов интерес като цяло. Златна руда върху овцевъдната ферма беше очевидно възможност за натрупване на огромно богатство, но го изправяше пред дилема.

Акциите му в компанията сега струваха по двадесет гвинеи и той очакваше годишни дивиденти от около пет хиляди гвинеи. Но при първата новина за откритото злато, валутната криза щеше веднага да започне да намалява. Освен това, хората предпочитат сигурното усещане на златото пред това на хартията. В очакване скоро да получат злато, доверието им в банкнотите щеше да намалее, предизвиквайки рязко намаляване на цената.

Когато станеше това, неговите сертификати за акциите щяха да се превърнат в нищо повече от хиляда парчета хартийки без никаква стойност. Не можеше да се измъкне от ситуацията, тъй като беше инвестирал много в компанията. Ако започнеше да продава акциите си в по-големи количества, това щеше да предизвика размисли и спадане на цената на акциите.

Ако рудата в скотовъдната ферма беше в достатъчно количество, загубите можеха да бъдат възстановени, но това беше прекалено несигурно, за да рискува такава огромна сума пари. Дори и да се опита да открие какви са залежите, щеше да е прекалено опасно, тъй като работите там щяха да предизвикат светкавични слухове. Докато слушаше аптекаря, Мортън реши да остави акционерната компания да измине своя път, след това да проучи възможностите на златната руда.

— Само няколко унции злато от един тон руда може да донесат милиони — продължаваше да шепне въодушевено Боланд. — А от тази ще се получат няколко унции злато на тон. Мисля, че рудата произхожда от Тибубура.

Мортън се хвана за последната забележка, поглаждайки брадичката си.

— За съжаление — говореше той, — не притежавам никаква част от Тибубура. Подготовката за експлоатирането й ще отнеме много време, навярно няколко години.

Боланд се облегна назад, като остана безмълвен за миг от шок и разочарование.

— Няколко години? — ахна той. — Но защо да се чака? Казвам ви, откъдето идва тази руда има цяло състояние, мистър Керък, и ние можем да…

— Слушай ме внимателно — прекъсна го Мортън. — Не съм станал богат, защото съм се втурвал да правя неща, без предварителна подготовка. Необходимото оборудване ще струва скъпо, а в момента съм вложил много пари другаде. Ако започна да разпродавам бързо акциите си, за да купя машините и съоръженията, други ще разберат какво правим. Трябва да избегнем други хора да се хвърлят в това начинание, както и каквито и да било правни проблеми. Казал ли си на някого за това? Например на жена ти?