Единият от хората беше възрастен, съсухрен мъж на име Фаръл Ибетс, който в отделни случаи беше се конкурирал с Мортън, а в други — двамата си бяха сътрудничели.
— Никой да не се прозява! — предупреди той шеговито. — Този човек тук ще ви извади златото от зъбите, преди да успеете да си затворите устата.
Забележката предизвика оживление, а Мортън се усмихна слабо, разменяйки си поздрав с кимане на глава с Ибетс и останалите. Джеймс Макартър и Хауърд Монтаг, водещи фигури сред най-високите социални слоеве в колонията, се обърнаха дружески към Мортън, като го поздравиха. Управляващият директор на банката, Джилс Нюкоум, беше назначен от губернатора да свика заседанието. Внушителен мъж между четиридесет и петдесет години, той се забърза да поздрави Мортън.
— За мен е голямо удоволствие, че се съгласихте да приемете поканата, мистър Керък — каза той с кратка, заучена усмивка. — Заповядайте до огъня и се присъединете към останалите. Нали познавате мистър Осгуд, ковчежника на колонията? Да, да, мисля, че няма нужда да ви представям на никой тук.
Мортън отказа чашата с портвайн, предложена му от помощника, след това сгря ръцете си на огъня, докато разменяше с мъжете мисли за времето и за други общи теми. Малко по-късно Джилс Нюкоум погледна часовника си и съобщи, че събранието започва. Мъжете прекосиха стаята и заеха местата си покрай една дълга маса.
Събранието бе открито от ковчежника на колонията, който обяви, че говори от името на губернатора, като подчерта важността да бъде доставяно достатъчно количество пари за всекидневните операции в рамките на колонията. Той призова към патриотизъм на присъстващите, като ги молеше да инвестират щедро и да капитализират в акционерното дружество. Докато говореше, помощници раздадоха образци на банкнотите, които бяха поръчани за отпечатване и които наподобяваха тези, издавани от Английската банка.
Нюкоум пое ръководството на събранието, като обясни, че компанията ще бъде учредена за пет годишен срок и първоначално ще емитира банкноти с обща номинална стойност петдесет процента над капитализацията. В края на петте години, ако монетното обръщение на Английската банка все още е недостатъчно, срокът на дружеството ще бъде удължен. По време на съществуването на сдружението, банката ще разменя наличната парична маса на Английската банка за банкнотите на базата едно към едно.
— Естествено — добави той, — дълго време няма да има нищо. Целта е да пуснем нашите банкноти в обръщение, за да увеличим доверието в тях. Ако нямате въпроси, ще открия продажбата на акции.
Въпроси нямаше, но продажбата вървеше твърде бавно. Естеството на инвестициите беше ново и неопитвано и мъжете нямаха желание да рискуват прекалено. Чрез еднообразното и скучно проследяване на дейността на подобни компании другаде в откъслечните вестникарски съобщения, Мортън знаеше, че възможностите за печалба са далеч по-големи от риска, но изчакваше подходящия момент, след като видеше колко от акциите щяха да се продадат.
Ибетс и неколцина други представиха документи за собственост като гаранции за по-евтините акции, които не даваха право на гласуване, и подписаха банкови чекове, за да купят малки серии от акции, които позволяваха да участват в гласуването. Малцина, между които Джеймс Макартър и Хауърд Монтаг закупиха по-големи количества от акции с гласуване, като някои от тях стигнаха до четиристотин дяла. Помощниците записваха в книга и издаваха сертификати, като продажбата на акциите с гласуване стигна до две хиляди дяла, след което спря.
— Хайде, хайде, господа — подканяше Нюкоум. — Все още сме малко далеч от необходимите ни за капитализиране 20 хиляди акции, а компанията няма да бъде учредена, докато не изкупим всичко. Кой иска да купи от акциите с гласуване?
На масата настъпи тишина, когато мъжете поклатиха твърдо с глава в знак на отрицание. Джилс Нюкоум се обърна към Мортън.
— Няма ли да купите няколко акции, които дават право на гласуване, мистър Керък?
— Да, ще взема хиляда акции.
След като безизходното положение бе преодоляно, се чу обща въздишка, придружена с коментари за огромната инвестиция. Нюкоум сияеше от радост.
— Много добре — каза той, — изглежда, че работя за вас, тъй като притежавате контролния дял. Но за мен това ще бъде удоволствие, мистър Керък.
След като учредяването на дружеството бе осигурено, по-голямата част от акциите без право на гласуване бяха продадени, докато Мортън подписваше банков чек и взе сертификатите за акциите. Когато последните подробности бяха уточнени, Монтаг, Макартър и останалите изразиха високата си оценка за инвестираните от Мортън капитали. Секретарят на колонията също му благодари признателно, след което напусна, за да информира губернатора, че събранието е приключило успешно и компанията е капитализирана.
Читать дальше