Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Всеки посетител тук продължаваше да предизвиква жив интерес, дори и мошениците, които минаваха от време на време. Но пристигането на наследника на Керък със съпругата му бе събитие от първостепенно значение. Близо до оборите, човека от склада, помощници и овцевъди се бяха събрали да гледат, докато семействата се бяха скупчили пред къщите си покрай потока. Момчето от конюшнята минаваше ту от едната, ту от другата страна на стълбите, протягайки шия да види по-добре.

Когато най-сетне конете стигнаха до алеята, Александра вдигна ръка в отговор на щастливото махане на сина й, но очите й не се отместваха от съпругата му. Тя разглеждаше с нежност изключителната красота на Катрин, но видя също, че Джонатън бе избрал нещо повече от хубавица. Откритият поглед на зелените й очи беше поглед на силна, самоуверена жена.

От по-близо Александра видя дълбочината в прекрасните очи на Катрин и твърдата линия на брадичката и устата, които говореха за въздържаната пламенност на природата й. Напълно доволна, Александра се завтече надолу по стълбите, за да помогне на Катрин да слезе от коня. Катрин се усмихна в отговор, спускайки се от седлото в ръцете на Александра.

— Добре дошла в новия ти дом, Катрин — каза Александра, докато двете жени се прегърнаха и целунаха. — Толкова съм доволна, че си тук.

— Много се радвам, че съм тук, мистрес Керък. Надявах се, че ще бъда добре дошла, и е изключително приятно да видя, че това е така.

— Наистина е така, скъпа. Трябва човек да има каменно сърце и да е пълен глупак, за да не те приеме с огромно удоволствие.

Александра се обърна към Джонатън и го поздрави, след това заведе Катрин вътре в къщата, докато мъжете внасяха багажа. По-късно, когато Джонатън и жена му се качиха в стаята си, Александра и Дейвид дадоха указания, на следващия ден завръщането му у дома, да се отпразнува с угощение. Дейвид отиде до оборите, за да организира овцевъдите и момчетата, а Александра стори същото с жените в къщите покрай потока.

Въодушевена от радостните чувства, Александра прекара остатъка от деня в трескава дейност. Както можеше да се очаква, щом падна здрачът, от колибите долу при потока започна провлачено биене на тъпани с ритмично потракване на пръчки и монотонно пеене — ритуала на аборигените за подобни случаи. Звуците достигаха вътре в къщата, докато Александра се приготвяше за вечерята. Синът й и снаха й слязоха долу и сърцето й се изпълни с гордост, щом видя каква прекрасна двойка бяха двамата.

Вечерята беше поредният триумф за Флора. Сочното и крехко свинско месо беше подправено до съвършенство, а и останалите ястия бяха също толкова вкусни. Александра изпитваше удоволствие от разговора си с Катрин далеч повече, отколкото от храната, тъй като младата жена беше колкото хубава, толкова и интересна. Липсата на подходящо образование за децата в главната кошара отдавна я безпокоеше и тя остана изключително доволна, когато Катрин изрази желание да организира училище за тях, колкото е възможно по-скоро.

Когато след вечеря отидоха в дневната и Катрин заговори за семейството си, върховното щастие, което Александра изпитваше, внезапно пропадна в бездната на тъгата. Като си спомни разговори отпреди десетилетия, тя се сети защо името Бакстър й се бе сторило познато. Тя също разбра защо Катрин има толкова прекрасно образование. Майка й, навярно единствената, която знаеше страшната тайна, бе вярвала, че тя ще се нуждае от всяко възможно предимство в живота.

Александра трябваше да скрие чувствата си за кратко време, тъй като след няколко минути всички се качиха горе и се разотидоха по спалните си. Докато двамата с Дейвид се приготвяха за лягане, и слушаше как той бърбореше щастлив за Катрин, тя разбра, че ще трябва сама да носи бремето на това, което знаеше. Забравил напълно отколешния им разговор, който й бе разкрил цялата история, Дейвид щеше да отхвърли като безпочвени нейните страхове. Той все още вярваше, че миналото може да бъде забравено, но тя мислеше тъкмо обратното, а сега й бе ясно, че и Обърта Бакстър беше на същото мнение.

Вече по нощница и чехли, Александра взе един от свещниците.

— Прекалих с вечерята, Дейвид — каза му тя. — Не ми се ляга още. Ще отида да разгледам скиците.

— Добре, но не стой до много късно. Нали няма да искаш да се чувстваш уморена на тържеството утре.

Тя кимна и го целуна, след което излезе от стаята. Като следваше петното светлина от свещта, тя мина по коридора и слезе по стълбите в тъмната и тиха къща, до която още достигаха звуците от ритмичните пръчки и монотонното пеене на аборигенския ритуал. Тя се питаше дали техният тайнствен начин на познание и ритуалните танци не бяха опит да се прогонват призраците от миналото и да ги връщат обратно назад с десетилетията.