Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— В пощата тук има писмо за това от Джонатън. Големият пакет е с онези ваши рисунки от печатаря в Сидней. Вестниците и книгите ви са в каруцата.

Като потисна силното си желание да разкъса пакета с пощата и да прочете писмото от Джонатън, Александра го пъхна под ръката си.

— Добре, Руъл. Как са овните?

— Е, разбира се, няма да им е излишно малко поохранване, но иначе са в добра форма. Нямаме случай на нито едно възпалено копито!

— Това е добра новина. Стадото в кошарата Уитита изкара най-дълго време без примес от чиста мериносова порода, така че вземи Корли и помощник и ги закарайте там. Занеси новото желязо на ковача и прати момчета да помагат там, защото няколко коня чакат да бъдат подковани. Мистър Керък и главният овцевъд са из кошарите, а Кунманара строи нов кокошарник. Виж дали има нужда от помощ.

Руъл докосна шапката за довиждане, качи се на коня и замина.

Александра занесе пакетите в дневната и седна зад бюрото, като нетърпеливо разпечатваше пощата. Като отдели писмото на Джонатън от другите, тя го отвори и бързо го прегледа. По-скоро бележка, отколкото писмо, то съдържаше само някои факти за неговата съпруга.

Те бяха твърде благоприятни и страховете й намаляха, като си каза, че синът й беше здравомислеща личност. Щом е учителка по професия, тя сигурно ще е интелигентна, помисли си Александра с по-широк поглед върху света, който излиза извън заниманията с децата и готвенето. Освен това, тази професия изискваше равнище на образование, което бе необичайно за дъщеря на занаятчия. Това от своя страна говореше, че родителите й са се жертвали, за да й дадат възможните предимства в живота. А колкото до това, дали ще бъде щастлива, единствено времето щеше да покаже.

Фамилното й име Бакстър изглеждаше смътно познато на Александра, извиквайки бледи асоциации от някакво място и време от преди години. След като не успя да свърже името с нищо от спомените си, тя се зае да разглежда останалата част от пощата. Освен обикновения набор от писма, свързани с обичайните дела на фермата, имаше писма от сър Джефри Бодънхем в Лондон, от Диердри и Крейтън, но, както обикновено, нищо от Мортън.

Докато четеше писмото от Диердри, Александра се усмихна, тъй като всеки ред отразяваше чаровната, действена личност на дъщеря й. Тя се бе измъчвала от това, дали да я изпрати да учи в Англия, сетне се бе спряла на Сайдънхам Академи като най-добрия избор поради това, че беше по-близо. Тъй като привличаше ученици от цял свят, атмосферата там беше необичайно космополитна. Освен това, предлагаше отлична програма и възможност за дъщеря й да се сприятели с хора, които щяха да й бъдат от полза през целия й живот.

Четейки по-нататък писмото, усмивката на Александра секна, когато стигна до подробното описание на връзката между Мортън и Клара Тейвиш. Съвсем наивно Диердри беше включила информация, която издаваше лично запознанство с жената. Това смути Александра, но новината, че Мортън си има метреса я разтревожи силно, извиквайки в нея надеждата, че все пак това беше временно положение.

Писмото на Крейтън съдържаше лоши новини за фирмата, което беше позната тема. Отгоре на всичко неговите лични финансови работи бяха тръгнали наопаки, което също така следваше схемата на писмата му от няколко месеца. В писмото той казваше, че знае малко за личния бизнес на Мортън, но съществуват доказателства, че е натрупал значително състояние.

Откакто Адолариъс беше умрял, Александра си пишеше често с брат му, сър Джефри, държавен служител в колониалната канцелария. Писмото му отразяваше засилващия се личен и приятелски тон на тяхната кореспонденция. Имаше и новини за текущи събития в Лондон, както и коментари за семейството му. Той беше очарован от идеята й за албум със скиците на брат му и я молеше да му изпрати сто екземпляра от него, независимо от цената, така че той да може да ги подари на свои приятели.

Когато разопакова офорта от печатаря в Сидней и го сравни с оригинала, остана много доволна. Тя се бе страхувала да не се изгубят безценните произведения, ако трябваше да изпраща скиците до Лондон, за да бъдат направени офортите там. Но отпечатъкът беше съвършен, изпълнен майсторски и повтаряше вярно скицата.

Александра продължи да преглежда пощата, свързана с фермата, след това прочете отново бележката от Джонатън. След като размисли, тя остана доволна, че се е влюбил и оженил, тъй като единствено му желаеше щастие. Освен това, искаше да има внуци около себе си, пък и новото поколение щеше да е добре дошло, за да поеме стопанисването на Тибубура. Тя сложи бележката настрана, като неясното чувство, че фамилното име на жената й е познато, продължаваше да я тормози.