Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Късно следобеда те се облякоха, а Джонатън помогна на Катрин да подреди косите си, наслаждавайки се на уханието и усещането на нейните лъскави кичури.

Здрачът вече падаше, когато стигнаха Парамата и Джонатън спря, за да запали предните лампи на двуколката. Докато тя се носеше по пътя към Сидней, те стояха прегърнати и се целуваха.

Пред дома й Джонатън я целуна още веднъж и си тръгна, като си мислеше колко още трябва да остане в Сидней за венчавката. Най-простото разрешение на въпроса му беше ясно, но това щеше да е за сметка на другите му отговорности и задължения. След като размисли надълго и нашироко, най-накрая реши, че няма друга алтернатива и че родителите му ще проявят разбиране.

Когато на следващия ден отиде на църква заедно със семейство Хамънд, службата имаше особено значение за него, тъй като обстановката бе близка до една друга, когато двамата с Катрин щяха да дадат тържествения си обет. След обяда той отиде в странноприемницата, където овцевъдите и помощниците бяха отседнали, като възнамеряваше да се договори с тях, за да си осигури необходимото му време в Сидней за венчавката.

В малката разхвърляна стая, която делеше с Корли, Руъл беше седнал върху леглото си, слушаше с растящо недоволство и поклати отрицателно с глава, когато Джонатън свърши.

— Ние всички можем да останем да чакаме, мистър Джонатън — предложи той. — Три седмици не са кой знае от какво значение.

— Не е така — отговори Джонатън. — Седлата и другите подобни неща могат и да чакат, но не е така с овните. Щом стигнете там, ще бъде вече март и вече ще е малко късно за периода на оплождането. Двама овцевъди и четирима помощници могат да се справят с овните и другите неща.

— Ако някога дойде времето, когато няма да мога сам да се грижа за тях — изръмжа гневно Руъл, — ще предам камшика си на някой от помощниците. Но вие сте шефът и вашето място е с тези овни, а не да се шляете тук, по каквато и да е работа.

Легнал върху леглото си с лице, покрито с шапката му, Корли се засмя.

— Тази работа — отбеляза той с приглушен от шапката глас, — дали няма нещо общо с Катрин Бакстър, а?

— Да, има — призна Джонатън. — Ще се женя.

Като отметна шапката от лицето си, Корли седна и се ухили до уши. Руъл гледаше Джонатън изненадано, след това се засмя сърдечно.

— Разбира се, че в никакъв случаи не бих попречил на подобно нещо, мистър Джонатън — възкликна той. — Какво друго ще желаете да направя, освен тази работа с овните?

Джонатън продължи да разговаря с овцевъда по различни задачи, които трябваше да бъдат изпълнени и след като уточниха подробностите, той отиде в конюшнята и нае двуколка. После се отправи с нея към дома на Хамъндови и се приготви за вечерята.

Когато се стъмни, той отиде с двуколката да вземе Катрин от тях. Докато пътуваха към Сайдънхам Академи, тя му каза, че майка й е много доволна от годежа им и е приела факта, че тя ще отиде да живее в Пустошта. Вечерта Обърта възнамерявала да съобщи новината на мъжа си и очаквала той да сподели мнението й. Джонатън и Катрин се уговориха да не казват нищо за годежа си, докато той не разговаря с баща й.

Щом стигнаха училището, видяха Диердри да чака пред вратата на канцеларията, облечена в хубава рокля, и да гледа за двуколката по улицата. Диердри и Катрин, които се бяха виждали тук-там из града, се поздравиха сърдечно и докато пътуваха към дома на Хамъндови бъбреха приятелски. Когато влязоха в къщата, Джонатън вървеше след тях и всички бяха посрещнати с радостни възгласи. Братовчедка му Мелиса беше тук със съпруга си — Стивън Джилбърт — представителен мъж с брада, който беше търговец. Другата му омъжена братовчедка — Аманда, беше отклонила поканата, като бе останала вкъщи с болното си дете.

Вечерята беше празнична и весела, храната приятна, а разговорите оживени. Джонатън сияеше от гордост от впечатлението, което Катрин бе направила на всекиго и че бе център на внимание на масата. С умерена сдържаност в усмивката и смеха си, очарователната красива жена беше обаятелна, приятна и находчива.

След като се нахраниха, всички отидоха в дневната. Разговорът продължи гладко още известно време, но когато Леона отбеляза пред майка си отсъствието на Мортън, той стана противоречив. Марта Хамънд, привлекателна и властна, повдигна дяволито рамене.

— Мортън знае много добре, че винаги е добре дошъл в този дом… сам.

— Клара Тейвиш ли имаш предвид, лельо? — обади се Диердри. — Мисля, че ще ти хареса, ако се запознаеш с нея, тъй като е съвсем приятна жена.