Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Всички останаха като ударени от гръм и настъпи мълчание, като единствено Катрин нямаше представа за какво става въпрос. Останалите започнаха да си разменят неловки погледи и вторачиха озадачено очи в Диердри, в пълно недоумение. Лицето на Марта се покри с червенина от гняв, в пълен контраст с бялата й коса.

— Диердри — каза тя с гневен глас, — би ли била така добра да ми кажеш откъде знаеш името на тази жена.

Равнодушна към фурора, който беше предизвикала, Диердри теглеше ръкавите на роклята си.

— Една приятелка от училище ми обясни ситуацията, лельо, и веднъж ми показа мистрес Тейвиш в градската градина. Тогава аз се обърнах към нея и проведохме един приятен разговор. Истината е, че тя е добра жена, вдовица, и осигурява децата си по възможно най-добрия начин.

— Би могла да опита някоя почтена работа — промърмори неодобрително Стивън Джилбърт.

Разбрала вече за какво се спори, Катрин се обърна към него, като очите й блестяха.

— Казано от мъжка гледна точка — рече тя рязко. — Жена, която се е отдала да робува на един мъж и на децата си може да работи единствено като прислужница. Тя би могла да изкара в най-добрия случай някой друг пенс, но нещата от първа необходимост струват шилинги.

— Това е точно така — обърна се към мъжа си Мелиса, като сестрите й се съгласиха с нея категорично. — Запази си добродетелността за църквата, Стивън.

Щом Стивън замълча под погледа на жените, Марта вдигна ръка за тишина.

— Въпросът е — обяви твърдо тя, — направеното от Диердри. Скъпа моя, единственото, което мога да направя, е да не одобря постъпката ти. Училището ви трябва да предотвратява подобни неща и аз възнамерявам да попитам директорката ви, защо сте се разхождали свободно из градската градина.

— Тя ще ти отговори, че сме били там за часа по ботаника, лельо — отговори любезно Диердри. — Когато разговарях с мистрес Тейвиш, бях си свършила записките за необходимите наблюдения на растенията и класът чакаше учителката да свърши следобедната си дрямка под едно дърво.

Смутена от бързото обяснение, както и от оживлението, което то бе предизвикало, Марта опита друг подход:

— Ти не й каза името си, нали? Това би било нечестно.

— И смущаващо за двете — добави Диердри. — Наистина не й го казах, лельо. Тя ме попита и аз й съобщих, че се казвам лейди Диердри Аугуста Джулиана Хановър, посмъртно родена дъщеря на граф Йорк, втори син на крал Джордж Трети. Обясних й, че моите претенции към трона са били отхвърлени в полза на братовчедка ми, кралица Виктория. Въпреки това моята кауза продължава да бъде защитавана от фракция, предвождана от лорд Кастълрей и аз съм била изпратена в чужбина, тъй като принц Албърт не е бил съгласен да бъде принц консорт в една монархия, която може да бъде оспорвана.

Щом свърши, тишината бе нарушена от изблик на веселие. Като се смееше от все сърце, Джонатън си помисли, че това е напълно в стила на сестра му. Способна да имитира всякакъв акцент и с непоклатима самоувереност, тя можеше да бъде твърде убедителна. Като се засмя против волята си, Марта поклати неодобрително глава:

— Скъпо дете, но това е било възмутително! — възкликна тя.

Диердри се усмихна, повдигайки рамене.

— Щом ти се налага да лъжеш, то нека да е колкото се може по-забавно и интересно.

Катрин се наведе и целуна момичето:

— Направо си възхитителна! — каза тя, като се смееше. — Жената повярва ли ти?

— Да, напълно — отвърна весело Диердри. — Нищо лошо не съм направила, когато приятелката ми, която чу разговора, се обърна към мен с титла.

Отново всички се засмяха бурно, завършвайки една приятна вечер с весел тон. В настъпилата суматоха по откриване на палтата и шапките, гостите благодариха на домакините. След сбогуване с прегръдки и целувки Джонатън поведе Катрин и Диердри към двуколката и им помогна да се качат.

Той остави сестра си в училището, след това се върна през целия град до дома на Катрин и завърза коня за портата. Майка й ги посрещна със свещ на вратата, като им се усмихваше сърдечно и ги преведе през тъмната и тиха къща до кухнята. До лампата на масата, на която седеше Хайръм, стояха готови чаши и бутилка.

Останалите деца бяха си легнали, така че той говореше тихо, когато поздрави Джонатън и го покани да седне на масата.

— И така, разбирам, че искаш да вземеш дъщеря ни със себе си, когато тръгнеш, Джонатън.

— Точно така, мистър Бакстър. Мога да разбера какво чувствате, но ние се обичаме и искаме да живеем заедно.