Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Катрин го изпрати по пътеката, като вървеше с него под лунната светлина.

— Вечерта беше много приятна — каза й той, когато спряха до портата. — Вечер, която аз няма да забравя никога.

— За мен също беше приятна, Джонатън, а майка ми и баща ми явно също прекараха добре. Майка ми ми каза, че си добре дошъл и утре вечер за вечеря, ако желаеш.

— С най-голямо удоволствие, но не искам да се натрапвам.

— Това няма да е натрапване. Надявам се братовчедките ти да не са ти осигурили срещи, които ти да предпочетеш като по-забавни.

— Нищо не може да се сравни с удоволствието, което изпитвам в твоята компания, Катрин. Бих могъл да кажа и нещо повече, но мисля, че все още не бива.

Лунната светлина блестеше върху прекрасното й лице и се отразяваше по блестящата й черна коса. Тя мълчаливо му се усмихна и тръгна обратно по пътеката. Джонатън затвори портата и тръгна през града към дома на Хамънд, като стъпваше леко, изпълнен от радостно чувство.

Четири дни по-късно, след като бе прекарал всяка една вечер с Катрин и семейството й, Джонатън бе абсолютно сигурен, че я обича и никога няма да бъде щастлив, ако тя не му стане съпруга. Нещата изглеждаха благоприятни, тъй като очевидно Катрин бе силно привлечена от него, а родителите й го харесваха. Той обаче предполагаше, че ако се оженят, те ще искат да се установят в Сидней или някъде наблизо. Ако я помолеше да живее с него в Пустошта, навярно щеше да предизвика неблагоприятна реакция от нейна страна, от родителите й или пък от всички заедно.

Времето също се оказваше проблем, тъй като той беше планирал да прекара не повече от седмица в Сидней. Времето се беше изнизало, докато той посещаваше Диердри всеки ден в училището. От време на време виждаше за малко Мортън и се занимаваше с проблемите на фермата. Щом свършеше работата си по тях, което навярно щеше да отнеме още четири-пет дни най-много, родителите му очакваха той да се върне с провизиите, необходими за фермата. Дори и ако Катрин се съгласеше да му стане жена и да тръгне с него, имаше прекалено малко време за сватбата.

След като прекара поредната вечер със семейство Бакстър, Джонатън обсъждаше с Катрин плановете си за следващия ден, докато двамата вървяха към портата. Следващия ден беше събота и нямаше учебни занятия. Джонатън желаеше да има време да разговаря насаме с Катрин и предложи да се разходят до Парамата и обратно.

— Мога да взема карета от конюшнята, където държим конете си — добави той. — Ще бъде приятен излет.

— Да, наистина не е лошо. Да приготвя ли обяд?

— Не, ще намерим място, където да напаля огън и ще приготвя ядене като овчарите. Това ще бъде нещо ново за теб, нали?

— Наистина — съгласи се тя, като се смееше. — Много добре, Джонатън.

— Ще взема разрешение от училището на Диердри, за да вечеряме с нея у вуйчо ми в неделя вечерта. Съгласна ли си да дойдеш на вечерята и ти? Леля ми и вуйчо ми ще се радват да се запознаят с теб, както и Диердри.

— С удоволствие, Джонатън. Аз също бих искала да се запозная с тях.

Когато спряха пред портата, тя стоеше приканващо близо до него. Щом той я прегърна и се наведе да я целуне, силното привличане между двамата премина в страстна прегръдка. Тя се притисна към него за миг, сетне се отдръпна и тръгна към къщата. Той продължаваше да чувства сладкия вкус на устните й и когато излезе от портата, се понесе по улицата, изпълнен с радостна еуфория. Той обаче се питаше дали на следващия ден, когато я помоли да прекара остатъка от живота си в Тибубура, като негова съпруга, тя щеше да се съгласи да се омъжи за него само ако останат в Сидней.

На другата сутрин, когато докара каретата пред дома й и тя излезе по пътеката, сигурността му, че не може да живее другаде, освен в Пустошта се разколеба. Роклята й, скъпа, но без украшения, както обикновено беше от бледозелен муселин, който подчертаваше блестящите и смарагдови очи. С усмивка върху прекрасното си лице и с гъстите си, гарвановочерни коси, втъкнати под шапката и огрявани от слънцето, тя бе толкова обаятелно красива, че никаква жертва не можеше да бъде достатъчно голяма, ако тя щеше да му бъде съпруга.

Двойката млади, буйни коне, впрегнати в леката двуколка, минаха бързо през града и тръгнаха нагоре по пътя покрай река Парамата. Времето беше слънчево, но лек ветрец разсейваше сухата горещина на ранния януари, като правеше деня приятен. Разговорът с Катрин беше оживен, както обикновено, и Джонатън знаеше, че те са родени да бъдат заедно.