Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Човек няма нужда да пита, защо аз не съм поканен — отбеляза с горчивина Крейтън. — Накратко казано, аз няма да съм в състояние да осигурявам семейството си с храна и други средства за живеене. Предполагам, че бихме могли с жена ми да отидем в Тибубура. В последното писмо, което получих от майка ти, тя дава ясно да се разбере, че Марта и аз сме добре дошли да живеем там.

Мортън знаеше за поканата, тъй като той я беше предизвикал. Преди няколко месеца той бе написал кратко писмо до майка си и я бе осведомил, че финансите на брат й се намират в критично състояние. Крейтън продължи да говори за създалата се ситуация загрижен най-вече за дъщерите си, чиито възможности щяха да бъдат силно ограничени в изолираната обстановка на Пустошта. Той каза, че Дора и Леона биха могли да останат в Сидней, заедно с Мелиса и Аманда — техните омъжени сестри, докато си намерят я подходяща работа, я съпрузи.

— Не че аз бих искал да уреждам нещата по този начин — добави той с потиснато настроение, — но нямам друга алтернатива. Печално е да се случи подобно нещо на мъж на моята възраст, Мортън, и това ще разбие сърцето на жена ми.

— Несъмнено, но както казваш, можеш да отидеш с нея в Тибубура. Има много други в твоето положение, които не могат да прибегнат до подобно средство.

— Това е напълно вярно — съгласи се навъсено Крейтън. — Колкото и да ми е противно, че съм принуден да приемам подаяния, все пак има такива. Всички там изглеждат много доволни, така че животът може би е приятен. В писмото си Александра ми писа, че жената на брат ти очаква дете.

— Да, разбрах. Ако смяташ да отиваш във фермата, трябва да тръгнеш в началото на пролетта, за да избегнеш пътуването през летните горещини.

— Да, така ще направя. Всичко това е свързано с известни разходи и освен това, трябва да оставя някакви пари при Мелиса и Аманда за разходите по сестрите им. Ще купиш ли къщата с мебелите, Мортън? Тя е една от най-хубавите сгради в Сидней и според мен триста гвинеи са честно предложение.

Мортън се съгласи бързо, без да се пазари за цената, въпреки че нямаше никакво желание да купува къщата. Той имаше готовността да предложи известна финансова помощ на вуйчо си знаейки, че майка му би искала той да стори това, като се бе надявал да си възвърне парите, след като кризата бъде овладяна. Той разговаря още няколко минути с Крейтън, обсъждайки подробностите по прехвърлянето, след това се прибра в канцеларията си.

За разлика от хората, които бяха претърпели загуби, Мортън бе използвал създалата се ситуация. Изкупувайки акциите на банкрутирали компании срещу едно пени на гвинея, той бе положил основите да стане още по-заможен, когато финансовият климат се подобри. Като прочете бумагите върху бюрото си, той отново изучи поканата да участва в учредяването на компания с основен капитал, която ще бъде оторизирана да издава банкноти.

Тя обещаваше големи печалби, както и нещо друго, към което се стремеше така силно. Поне в известни отношения тя щеше да го постави в равно положение с останалите участници, повечето от които бяха от най-издигнатите слоеве на „отбраните“ в колонията. Освен признаването му, една здрава позиция в компанията би му дала силно влияние.

Целта на компанията бе да осигури минимум от двайсет хиляди гвинеи в парични знаци, като гаранция за издаването на емисия на банкноти. Гласуваните капитали щяха да се състоят от три хиляди акции с номинална цена от десет гвинеи акцията, която трябваше да бъде закупена с парични знаци на депозит в банката. Другите капитали щяха да бъдат предлагани на по-ниска цена и можеха да бъдат закупени или с пари, или срещу запазено право върху недвижимо имущество.

Вестниците бяха съобщили за учредяването на подобни компании в Лондон и другаде и Мортън беше запазил огромни резерви в брой за подобен случай. Учредителното събрание на компанията беше насрочено за другиден, така че той прегледа сметките си, за да изчисли колко може да инвестира, след това се върна към други работи.

Освен икономическата ситуация имаше и други фактори, които предлагаха възможност както за печалби, така и за различни уловки. В парламента се обсъждаше премахването на проекционната тарифа за износ на зърно, за да се намалят цените на хранителните продукти, което щеше да намали драстично цената на доставките на пшеница от Сидней. Като размисляше върху този проблем и други подобни, Мортън работи на бюрото си до късно.

Когато на следващия ден Мортън тръгна за заседанието, заваля суграшица примесена с дъжд, която бе последвана от силен вледеняващ августовски вятър, който прогони хората от улиците. В канторите над Банката на Нов Южен Уелс, един от помощниците взе палтото и шапката му, след това го заведе в стаята, където щеше да се състои събранието. В единия й край около петнадесет души стояха пред силните пламъци в огромна камина, а друг помощник предлагаше чаши с портвайн.