Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Когато помощниците донесоха още вино, за да бъде отпразнуван случаят, Мортън си тръгна. С него излезе и Нюкоум, като му помагаше да си облече палтото и обещаваше да поддържа тесни контакти с него. Мортън излезе в кишавицата и се върна в кантората си, за да продължи с другите си операции и сделки за времето, докато чакаше да види как ще тръгнат нещата с инвестирането в дружеството.

Банкнотите влязоха в обръщение следващия ден, натъквайки се на съпротива от страна на хората, които се страхуваха да ги приемат. На другия ден няколко акции бяха продадени в кафенетата с намаление, стигащо до трийсет процента. След това през последвалите дни банкнотите започнаха да се обръщат в паричната система, като работодателите настояваха работниците да ги закупуват по номиналната им стойност, а работниците от своя страна вършеха същото с търговците.

След като новата валута смени малкото останали в обръщение в Сидней банкноти на Банк ъв Инглънд, съпротивата срещу тях затихна. Цената на акциите на компанията, търгувани из кафенетата, се повиши, като намалението спадна до десет процента. Постепенно Джилс Нюкоум започна да пуска повече банкноти, увеличавайки количеството им в обръщение, докато потокът пари през банката възвърна номиналното си равнище отпреди кризата.

Когато директорът на банката спря пускането на банкнотите, общата номинална стойност в обръщение беше няколкостотин процента от капитализацията на компанията. Слуховете за това стигнаха до кафенетата и търгуването с акции веднага се увеличи и те започнаха да се котират на висока цена.

В деня, в който вуйчо му и леля му напуснаха Сидней на път за Тибубура, цената на дяла на Мортън се бе увеличила от десет на петнадесет гвинеи за всяка една от акциите.

Крейтън дойде в кантората сам, като обясняваше, че жена му е толкова нещастна, че не може дори да се сбогува.

— Веднъж да се установим, тя ще се почувства по-добре — говореше той с надежда, самият той готов за малко да заплаче. — Имаме удобен фургон, с който да пътуваме с достатъчно провизии и всичко, от което се нуждаем.

— Скоро и времето ще стане приятно — добави Мортън. — Няма нужда да бързате, така че пътуването ви ще е приятно, непрекъснато ще виждате нови неща около себе си. Мога ли да помогна с нещо?

— Не, това че купи къщата, е голяма помощ за нас, тъй като нищо не бих могъл да направя без тези пари. — Той подаде на Мортън връзка с ключове и папка с документи. — Това са ключовете от къщата и документите за няколко вложения. Нито едно от тях не носи доходи, но ги прехвърлих на теб, в случай че можеш да изкараш няколко гвинеи от тях.

— Много добре, благодаря ти. Желая ти всичко най-добро и те моля да предадеш поздрави на всички в Тибубура.

Като кимаше и отговаряше със сподавен от вълнение глас, Крейтън стисна ръката на Мортън. Сбогува се със служителите от кантората, като помощниците се разплакаха, и напусна. Мортън предаде ключовете и документите на главния чиновник, като му каза да наеме човек, който да пази къщата.

— Познавам един градинар, който е безработен, сър — отговори му чиновникът. — Човек може напълно да му се довери, а и той ще бъде повече от доволен да живее в сградата за колите и да охранява къщата. Какво трябва да направя с тези документи?

Като тръгна към стаята си, Мортън вдигна рамене и му каза да ги отнесе. Като седна на бюрото си, той се върна към баланса за печалбите от товарите от корабите, с които се занимаваше, преди да пристигне вуйчо му. Щом свърши, помисли дали да не погледне документите, оставени от Крейтън, но сетне се отказа, като посегна към други папки върху бюрото.

През следващите дни вуйчо му му липсваше и той изпита угризения от случилото се. Но вуйчо му не беше в крак с времето и беше се случило неизбежното. Крейтън обаче беше вършил всекидневно обиколките из кафенетата, носейки оттам информацията, която събираше. По-голямата част от нея Мортън смяташе за ненужна, но тъй като искаше да поддържа връзка със събитията в града, той започна да прекарва от време на време по час-два в кафенетата.

Когато дивидентите за първата четвърт бяха платени от акционерното дружество, Мортън получи около 2 процента от инвестициите си. Перспективата от годишна възвръщаемост от около петдесет процента напълно го задоволяваше, но някои от инвеститорите искаха повече. На събрание на акционерите те настояха Джилс Нюкоум да пусне повече банкноти в обръщение, за да се увеличат печалбите.