Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Директорът на банката отговори с технически термини, които малцина разбираха, а никой не искаше да слуша и протестите продължиха. Мортън се намеси, като без никакви церемонии обясни, че ако банкнотите станат прекалено много, хората ще имат по-малко доверие в тях и цената им ще спадне рязко, а акциите на компанията ще се обезценят.

Това сложи край на споровете, като Нюкоум и другите, които разбираха ситуацията, благодариха на Мортън с кимване на глава.

По-късно през този ден, когато Мортън се намираше в кантората, при него влезе главният чиновник. Той спря пред бюрото, като държеше два документа в ръка, а неувереността му говореше, че има някакви проблеми с тях.

— Мъжът от овцевъдната ферма е тук, сър — каза той. — Донесе ето тези документи.

— Овцевъдна ферма? Тибубура?

— Не, сър, от фермата на река Мърей.

Мортън се замисли за миг, след това се сети за овцевъдната ферма, която вуйчо му беше финансирал.

— Какво общо има това с мен?

— Вие я притежавате, сър — отговори смутено чиновникът. — Документът е сред онези, които мистър Хамънд ви предаде, и аз го регистрирах.

Мортън се намръщи, като посегна към документите, след това ги погледна, като не вярваше на очите си. Единият беше банков ордер за 36 гвинеи за вълна, а другият — сметка за малко по-малко от двеста гвинеи за превоз на вълната.

— Това, какво, смешка ли е? — попита той.

— Човекът каза, че работниците е трябвало да си проправят път през по-голямата част, за да мине фургонът — заобяснява бързо главният чиновник. — Той каза, че следващата година транспортните разходи ще бъдат по-малки, а стойността на вълната трябва да бъде много по-висока. Навън е и иска да обсъди нещата с вас, сър.

Вбесен, Мортън изтръгна документите, блъсна стола назад и се изправи. Понечи да излезе навън и да нареди на мъжа да махне хората от собствеността, и след това да изпрати документите на Джон Фицрой, за да прехвърли собствеността върху земята на колониалната управа. В този момент както ставаше всеки път, щом изпуснеше нервите си, мъчителни спомени от миналото нахлуха в главата му.

Беше гласът на майка му, която го наказваше, защото бе позволил гневът да вземе надмощие над него. Споменът беше толкова силен, че той почти я чуваше. Той реагира, като наложи контрол над гнева си. Щом се успокои, Мортън се сети за кутията с камъните, която почти година стоеше в шкафа на кантората му.

Като се замисли, му хрумна, че ако на тази земя имаше залежи от минерали, които можеха да имат някаква бъдеща стойност, то вместо да изоставя територията, той можеше да успее да я продаде. Поне щеше да възстанови разходите по транспортирането на вълната.

— Кажи на мъжа да дойде утре сутринта — каза той — и прати помощника тук.

Когато главният чиновник излезе, Мортън написа бележка до аптекаря Джеймс Боланд. Искаше от него да провери камъните, дали са минерали от някакво значение и да изпрати резултатите на следващата сутрин. Помощникът влезе, докато Мортън довършваше бележката, в която посочваше, че ако не е в състояние да направи такова изследване, да каже на младежа и да изхвърли кутията.

Момчето пъхна бележката в джоба, след това измъкна тежката кутия от шкафа и я затътри навън. Щом се върна обратно към бумагите си на бюрото, Мортън забеляза покана да се включи към група инвеститори, които създаваха морска застрахователна компания. Другаде учредяването на подобни компании бе сложило край на обичайната практика параходните компании да разделят рисковете помежду си чрез продажбата на акции за корабните товари, основен източник на доходи за много инвеститори. Винаги готов да се промени съгласно изискванията на времето, Мортън изучи подробно предложението.

Не след дълго помощникът стоеше отново на вратата и чукаше на рамката.

— Сър, човекът ми каза, че той ще може да го направи — каза младежът. — Каза още, че няма да е много точно с подръчните средства, но ще се постарае колкото е възможно и ще ви съобщи утре сутринта резултатите.

Мортън кимна, като се наведе отново съсредоточено над писмото за бъдещата застрахователна компания. След това го отмести встрани, за да го изучи отново по-късно, и започна да прелиства другите папки върху бюрото си. На здрачаване единият от помощниците влезе да запали лампата на бюрото на Мортън, а останалите си тръгнаха в края на работния ден. Час по-късно тишината на вечерта бе нарушена от трясъка на предната врата, която бе отворена бързо и след това силно затръшната.