Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Лека нощ.

Къщата беше потънала в тишина и Керък анализира съобщенията във вестниците, премисляйки какви последици можеше да имат. Веднъж беше чел за ураган в британските Западни Индии, център на захарното производство. Тогава беше инвестирал в доставки от Малая и беше реализирал големи печалби. Оттогава се възползваше от съобщенията във вестниците по същия начин, но той беше един от малцината, които проучваха събитията с оглед на техните непосредствени последици. Повечето бизнесмени се придържаха към остарялата вече практика, като следваха това, което правеха колегите им, и реагираха единствено на съвсем очевидните неща.

Въпреки че беше уморен от дългия, изпълнен с ангажименти ден, той продължи да изучава вестниците до късно, като кипеше от неизтощима енергия. В началото неин отдушник бе гневът, който по-късно бе заменен от сегашните му занимания. Макар да му се свидеше времето, което прекарваше в сън, той знаеше, че почивката беше съществена, за да има ясна и остра мисъл, и той духна лампата на масата и понесе свещта нагоре по стълбището на път за стаята си.

На следващата сутрин, когато Мортън стигна до офиса си малко преди седем, пред сградата го чакаше Фицрой. Като не му обърна никакво внимание, Мортън го подмина, за да влезе вътре. Фицрой последва Мортън, с обтегнати нерви и съвсем несигурен.

Щом влезе в кантората си, Мортън седна зад бюрото и отвори мастилницата, потапяйки перото си в нея.

— Сигурен съм, че познаваш някои чиновници и служители в канцеларията на главния държавен адвокат — каза той рязко.

— Ами… да — отговори Фицрой объркан.

Мортън написа името на Харолд Манкин върху парче хартия и го блъсна към него по бюрото.

— Ето, в случай че паметта ти изневери, подобно на финансовите ти преценки. Човекът е затворник в земите на Ван Дайъман и искам да бъде освободен по-рано. Затова ще платя пет гвинеи, не повече.

— Искате да предложа подкуп? — зяпна втрещен Фицрой. — Никога през живота ми не съм правил нищо подобно, мистър Керък, и не мога…

— Тогава предложи някакъв коледен подарък, по дяволите! — отсече раздразнен Мортън, като отключи чекмеджето и извади списъците, които бе направил предната вечер. — Или застани на колене и моли, докато някой го стори вместо теб. Не ме интересува как ще го направиш. Просто искам това да стане днес.

Фицрой сложи хартията в джоба на жилетката си, като лицето му се изкриви и покри с петна.

— Хм, мистър Керък, останах с впечатлението, че ще обсъдим ипотеката на къщата ми — подхвърли смирено той.

— Именно това и правим — отговори грубо Мортън. — Ти нямаш пари, така че ние обсъждаме какво трябва да направиш, за да ми платиш. — Той блъсна към него единия от списъците. — Сигурен съм, че познаваш тези хора. Иди при всеки един от тях и им кажи, че си ми юридически съветник, и ги уведоми, че съм закупил ипотеките им.

Фицрой облещи очи, докато разглеждаше списъка, онемял за миг.

— Но, мистър Керък — запъна се той, — тези хора са мои приятели и те са твърде важни…

— Много добре знам кои са. Просто им кажи, че ако ми правят сечено, аз съм безмилостна свиня, за която няма пречки, когато трябва да вземе това, което е нейно. Трябва вече да ти е ясно, че трябва да обясниш това съвсем убедително.

— Но да ставам част от това, и да говоря с приятелите си по този начин, е направо позорно! — извика Фицрой, като от устата му хвърчаха слюнки. — Това е възмутително!

— Навярно — отвърна Мортън, като се изсмя студено. — Но ще разбереш, че всички вие сте на едно дередже. Те бързо ще си дадат сметка, че рано или късно ще поискам нещо от тях. — Той блъсна другия списък по бюрото. — Притежавам ипотеките за тези кантори и искам съдебни решения, за да вляза във владение на сградите и това, което е в тях. За такива неща мълвата бързо се разпространява, така че искам съдебните решения днес, преди да могат да изнесат вещите.

— Днес? — усъмни се Фицрой. — Но подаването на писмена молба за съдебно разпореждане може да се проточи от няколко дни до…

— Трябва да си много тъп! — прекъсна го нетърпеливо Мортън. — Не виждаш ли имената на двама съдии в този, втория списък. След като им обясниш ситуацията, дай на всеки един от тях половината от имената в списъка, и ще получиш веднага съдебните нареждания. А сега, кажи колко дължиш на зарзаватчията, на месаря и тем подобни?

Фицрой замига с очи от внезапната промяна на темата, след това се замисли.

— Ами, жена ми ми каза, че са някъде към трийсет гвинеи, мистър Керък.