Продължилото с месеци постоянно и разяждащо безпокойство изведнъж се изпари и Александра изпита облекчение и слабост, а очите й се изпълниха със сълзи. Като стискаше здраво пергамента и другите писма, тя бавно се смъкна от седлото с поглед, премрежен от сълзите й.
Сграбчи шепа пръст и я пусна да тече на тънки струйки през пръстите си. За нея земята винаги е била безценна, но само няколко мига преди това всичко бе много по-различно от сега. Сега беше сигурна, че земята им не можеше да бъде присвоена от някой завистлив натрапник. Огромни пространства земи, разпрострени във всички посоки щяха да принадлежат на семейството й и щяха да се предават от поколение на поколение.
— Бих искал да разговарям за малко с теб, Мортън.
Мортън вдигна глава от документите на бюрото си и усети в гласа и отношението на вуйчо си известно недоволство. Той се облегна назад и посочи стола до бюрото си.
— Да, разбира се. Какво има?
Натежал от годините и измъчван от подагра, Крейтън Хамънд бавно прекоси офиса и се отпусна на стола.
— Разбрах — започна той мрачно, — че си продал дяла на компанията от товара на търговския кораб „Уейвъртрий“ на Едгар Хъмфрис.
— Да, и слава богу, че го направих. Както разбирам от съобщенията на канцеларията на адмиралтейството, „Уейвъртрий“ е потънал в открито море близо до Носа.
— Слава богу? — повтори Крейтън с неодобрение. — Мортън, Едгар Хъмфрис ми е приятел от двадесет и пет години.
— Зная това много добре. Да не би да искаш да кажеш, че трябва да се съобразяваме с това, когато правим бизнес с него?
— Разбира се, че трябва — изкрещя Крейтън. — Мортън, даваш ли си сметка, как ще погледнат на всичко това останалите?
— Изобщо не ми пука какво ще си помислят другите! — отвърна му остро Мортън. — Компанията ви не притежава 64 процента от товар, който е на дъното на океана и нищо друго не ме интересува!
— Но ти си му го продал, след като корабът е потънал!
— Но две седмици преди потъването да бъде обявено от канцеларията на флота! Да не би той да твърди, че съм знаел преди канцеларията?
Крейтън си пое дълбоко въздух и задържа гнева си, прокарвайки пръсти през бялата си коса.
— Той не твърди нищо, Мортън. Но ти знаеш много добре, както и аз, че понякога новината за потъване на някой кораб се предава от уста на уста и ние научаваме за него, преди адмиралтейството да бъде уведомено по официален път.
— Скапани слухове — отвърна Мортън, като отхвърли варианта, поклащайки нетърпеливо с глава. — Кой слуша несвързаните брътвежи на пияни моряци?
— Не, Мортън, не мога да оставя тази работа така.
Крейтън вдигна ръка, когато племенникът му започна да се противопоставя разпалено.
— Виж, Мортън, аз съм старшият съдружник и настоявам да възстановиш парите на Едгар. Аз самият ще се погрижа това да стане.
Мортън въздъхна раздразнен, вдигайки рамене.
— Много добре, но ти ще бъдеш старши съдружник на банкрутирала компания, щом толкова настояваш това да стане. Освен това, аз продадох дял от този товар на Фаръл Ибетс и той няма да получи обратно нито шилинг. Това си беше моя лична инициатива и продажбата е валидна.
— Фаръл Ибетс? — възкликна Крейтън, внезапно развеселен. — Този стар мошеник? Той е измамил толкова много хора, че изпитвам голямо удоволствие да видя как и той губи. Какъв дял му продаде?
— Една осма.
— Една осма? — зяпна удивен Крейтън. — Ти си купил една осма от този товар със собствени средства? Това е доста значителна инвестиция. На каква цена му го продаде, на костващата ли?
— Не, направих му намаление, тъй като се нуждаех спешно от налични пари.
Крейтън се облегна назад, като изучаваше с безпокойство племенника си.
— Това, че си решил да загубиш от продажбата на този дял, говори за паническа разпродажба. Нали не знаеше, че корабът е потънал?
— Как бих могъл да зная?
За миг настъпи мълчание и Крейтън навъси вежди обезпокоено, докато Мортън го гледаше иронично. Възрастният мъж бавно поклати глава.
— Когато човек е съдружник, Мортън — каза той сериозно, — принципите са по-ценни отколкото парите, това съм ти го повтарял неведнъж. Искрено се надявам, че помниш това, така че няма да говоря повече по този въпрос. Проучи ли колко ще струва инвестицията в овцевъдната ферма на юг от реката Мърей?
Мортън кимна и отдели един документ от купчината върху бюрото си и го бутна към вуйчо си.
— Да, и се разбра, че не е удачно да се инвестира.
Читать дальше