Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

След като нещата бяха установени, Александра с право бе уверена, че бъдещето на Мортън е осигурено. Но за другия й син, бъдещето не беше толкова ясно. По всичко личеше, че интересите му изцяло ще се съсредоточат върху фермата, но дали тя щеше да остане да съществува, зависеше изключително от това, как ще бъде приета молбата им за предаването на земята в тяхна собственост.

Молбата и картата бяха в багажа на Крейтън, когато два дни по-късно той си тръгна. Дейвид отново замина да достави провизии на овчарите и да провери стадата. Къщата изглеждаше много тиха, след постоянното суетене и разговори, и Александра се почувства самотна и изпълнена с безпокойство, като се надяваше, че губернаторът ще удовлетвори молбата. Но щом се върна отново към изпълненото с безброй задължение всекидневие, чувството й за самота се изпари.

След няколко дни Дейвид се върна и стечение на времето посещението на Крейтън се превръщаше в приятен спомен. Но молбата и картата продължаваха да тревожат мислите й като почти не минаваше час от деня, без тя да се сети за тях.

Когато измина достатъчно време, през което Крейтън вече трябваше да е стигнал до Сидней, безпокойството й нарасна. Като желаеше да има някакъв начин да надскочи разстоянието, за да чуе думичка за реакцията на губернатора, тя се примири и зачака пристигането на каруците с провизии. Дотогава имаше месеци, но тя се надяваше, че в пощата, която те щяха да донесат, щеше да има отговор на молбата й.

Отговорът обаче пристигна доста по-рано. Докато разхождаше коня си, през един горещ февруарски следобед в края на лятото, Александра забеляза двама конници, следвани от товарен кон, да вървят по пътеката. Тя се запъти да ги посрещне и видя, че единият от тях бе жена с бебе в ръцете си.

Младата двойка спря върху едно възвишение и погледна към главната кошара със страхопочитание, като жената почти се разплака от щастие и облекчение. Мъжът докосна шапката си, когато Александра стигна до тях.

— Добър ден, мадам. Аз съм Айзък Логън, а това тук е моята съпруга Манди. Имам поща за собствениците тук.

— Добър ден. Аз съм Александра Керък и ще взема пощата.

— Пардон — заизвинява се Логън, като свали шапката си. — Трябваше да се досетя коя сте, мадам.

Той извади мушамения пакет от джоба на палтото си и като се наведе напред го подаде на Александра.

— Срещнах мистър Хамънд — вашия брат, в Сидней, мистрес Керък. Той каза, че ще ми даде препоръка за назначение при вас, ако донеса пощата, и ето ме тук. Освен това, той ми даде тези два коня, за да можем да стигнем дотук с Манди.

Александра погледна към пакета, измъчвана от желанието да го отвори, но си наложи да се обърне към жената.

— Добре ли сте двете с бебето?

— О, сега вече да, мадам — отговори жената, като се усмихваше през сълзи. — След този ужасно дълъг път по тази тясна пътека, не очаквах да видя всичко това тук. То е като чудесен малък град с тази прекрасна къща, издигаща се над него. Почти онемях, когато го видях.

— И аз се сепнах — присъедини се Логън. — Бях чувал, че фермата Тибубура е голяма, но не мислех, че ще бъде нещо такова. Пресякохме южната й граница преди няколко дни. Дали ще мога да получа работа тук, мадам? Работил съм с овце и кучета от съвсем малък.

— Не всеки се чувства добре в Пустошта. Но мисля, че няма да ни е излишен още един овчар, така че ще видим как вие и семейството ви ще понесете пребиваването си тук. Последните две къщи до ручея са празни. Настанете се в едната от тях, след това идете до склада, който се намира до навеса за стригане на овцете, и нека ви дадат провизии. Склададжията ще ви даде също лампи и други неща за къщата.

Младото семейство благодари сърдечно, а Александра едва сдържаше нетърпението си, докато те повтаряха отново и отново благодарностите си. Най-накрая те тръгнаха надолу по пътеката. С треперещи ръце Александра отвори пакета. Той съдържаше писмо от Крейтън и един по-дебел плик с печата на губернатора върху него.

Като разчупи печата, Александра извади кратка бележка и дебел документ върху пергаментова хартия. Бележката, подписана от губернатора Дарлинг, съдържаше благодарности за отличната карта и за честта голямата река да бъде наречена на негово име. След като погледна бележката, Александра разтвори пергамента.

С големите и ярки официални печати и подписа на губернатора под текста, това беше документ, който предаваше земята на Дейвид и Александра Керък и техните наследници и пълномощници за вечни времена. Земите включваха Голите планини на север до Стръмните хълмове, след това на изток и на запад от главната кошара на разстояние от осемдесет и осем хиляди ярда, като общата територия бе един милион и шестдесет хиляди акра.