Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Най-важното обаче бе, че той бе споделил. Освен, че бе получила необходимите й карти, тя бе постигнала несравнимо по-важен за нея успех по време на пътуването. Знаеше, че трудностите с Мортън щяха да продължат, както и че винаги ще се страхува относно произхода на някои черти на характера му. Но поне сега вече можеше да работи с него, след като най-сетне бе успяла да пробие студената му резервираност.

През седмиците след завръщането си у дома, Александра се убеди, че отново е бременна. Дейвид се зарадва, когато му каза и двамата хранеха надежда, че този път ще имат дъщеря. През това време Александра трябваше да започне да преподава други уроци на синовете си. Много интелигентен, както и по-зрял за възрастта си, Мортън изпревари Джонатън по аритметика, както и по другите предмети, които тя им преподаваше. Понякога поведението му създаваше проблеми, но той се подчиняваше, макар и често неохотно, и залягаше упорито над уроците.

Всеки ден, след като свършеше с уроците и другите си задължения, Александра се захващаше с картите, седнала зад бюрото в салона. Върху огромен лист хартия тя обединяваше картите на Адолариъс и тази, която Пат им бе донесъл. Като ги превръщаше в приблизително еднакъв мащаб с линията, тя скицираше линиите с остър и твърд молив, след това ги повтаряше с мастило.

След като картата беше завършена и река Кобдогла наречена река Дарлинг, Александра знаеше, че това е само началото. Картата щеше да предизвика благоприятно мнение, но една молба за предоставяне на земя за собственост трябваше да бъде напълно съдържателна. Искането й съдържаше достатъчно много аргументи. На първо място, Тибубура допринасяше значително за развитието на икономиката на колонията, а на второ, тези земи бяха прекалено сухи, за да бъдат раздробени на по-малки имения, които нямаше да могат да бъдат независими. Но освен това, имаше още много други причини, поради което отпускането на земята бе в интерес най-вече за колонията.

Тези аргументи трябваше да бъдат представени убедително и Александра работеше усилено върху проекта на молбата, за да бъде всяко изречение точно. Тя знаеше, че е важно молбата да попадне в ръцете на губернатора, а не някой чиновник просто да я заведе в регистрите или да я изпрати на колониалния инспектор. Уверена по пътя на логиката, че в най-лошия случай брат й поне ще познава губернатора, затова тя възнамеряваше да прати молбата до Крейтън и да го помоли да я предаде лично на губернатор Дарлинг.

Тази част от плановете й отпадна един декемврийски следобед в началото на лятото, когато спокойствието в къщата бе нарушено от ударите на чукалото на главния вход. Посетителите все още бяха изключителна рядкост и изпълнена с любопитство, Александра излезе от салона в антрето, когато Ейми се запъти към вратата. Прислужницата я отвори и Александра остана изумена, когато видя брат си да стои на входа.

Освен че видът му беше раздърпан от дългото пътуване, Крейтън се бе променил през годините, по лицето му се бяха появили бръчки, а в косата му се виждаха бели кичури. За първи път Александра си даде сметка колко много той прилича на баща им. Но той си беше нейния любящ брат и лицето му се озари от нежна усмивка.

— Крейтън! — извика тя възторжено. — Скъпи мой, Крейтън!

Като се смееше радостно, той прегърна Александра и я целуна.

— Милата ми Александра — каза той. — Заслужава си човек да измине целия този път само за да те види. Нямам думи да ти кажа колко ми липсваш.

— Аз също копнеех да те видя, Крейтън — отговори тя. — Ела, влизай, нека първо те настаним, а после докато пиеш нещо освежително, ще говорим. Искам да знам всичко за жена ти и семейството, както и всичко, което е ставало през тези дълги години, откакто не съм те виждала.

Момчето от конюшнята отведе конете, след като Крейтън и Александра с помощта на Ейми свалиха багажа от товарния кон.

— Дейвид е на обиколка из пасбищата — говореше Александра на брат си, докато влизаха вътре. — Ще се върне тези дни. Веднага щом си оправиш багажа, може да се опознаеш със синовете ми.

Крейтън кимна щастливо, като говореше колко много искал да се запознае с мъжа и децата й. Те продължиха да разговарят весело, докато се изкачваха по стълбите, но от неуловимите нюанси Александра знаеше, че носи лоша вест. След като майка им и баба им вече не бяха сред живите, новината можеше да се отнася единствено до баща им или до по-малкия им брат Робърт, който беше офицер от флотата. Когато останаха сами в стаята за гости, Крейтън й каза, че става дума за баща им.