Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Но нямаше никаква заплаха от дъжд и когато слънцето изгря, по тъмносиньото небе се виждаха само няколко леки облачета.

Конете се движеха в лек тръс между големи площи с остра и твърда трева и гори от изсъхнали дървета карая, и сребристи и призрачни евкалипти. На места мъртвите дървета представляваха само загнили скелети с протегнати към небето голи, сиви клони.

Мортън яздеше зад Александра, без да говори. Тя знаеше, че в крайна сметка той ще я заприказва, ако не за друго, то от чувство за самотност, сега, когато се намираше далеч от брат си и Ейми. Двете чирачета бяха само с няколко години по-големи от него, но Александра знаеше, че той ще избягва тяхната компания. Момчетата се шегуваха шумно един с друг, което не се харесваше на Мортън.

Александра не правеше опити да разговаря с него, като се наслаждаваше на пътуването и чакаше той да я заприказва. Сред непрестанното пеене на прекрасни пъстри папагали и какадута, тя наблюдаваше кенгура и други животни, които притичваха насам-натам, подплашвани от конете. След всеки завой на пътеката пред очите й се откриваше поредната гледка към земята, която тя обичаше — Пустошта.

На залез-слънце те си направиха бивак до един билабонг и чирачетата запалиха два огъня на няколко ярда един от друг. Тъй като бе отвикнала да готви, Александра опари единия от пръстите си на огъня, докато приготвяше вечерята, но яденето си го заслужаваше. И най-вкусните гозби на готвачката им не можеха да се сравнят с простата храна, приготвена на открития огън и изядена под отблясъците на вечерната заря отмиращи в спускащия се над огромната Пустош здрач.

На следващия ден Мортън заговори Александра, най-вече, за да мърмори. Мухите кръжаха наоколо и той заяви, че би желал един ден да бъде някъде, където няма насекоми и изобщо няма да му се налага да язди кон. Подхващайки подадената тема, Александра го попита какъв иска да бъде.

— Просто искам да се махна от тук — отговори той, докато удряше по мухите.

— Това е напълно възможно — каза му тя. — На мен ми харесва тук, но това не означава, че и на теб трябва да ти харесва. Можеш да живееш в Сидней, ако искаш.

Очевидно момчето никога не беше се замисляло сериозно, че може да живее другаде, така че той я погледна замислено, докато преценяваше казаното от нея. След това се отказа от темата, като започна да говори за други неща. Но вечерта край огъня той отново повдигна въпроса и й каза какви са стремежите му, които естествено бяха неясни. Искаше да води уседнал живот и да работи в градска среда.

— Навярно някоя работа в колониалната управа — подсказа му тя. — Или нещо в бизнеса като брат ми Крейтън.

— С какво се занимава той? — попита Мортън.

Досега той не беше проявявал никакъв интерес към вуйчо си, но се заслуша внимателно, когато тя започна да му разказва за брат си Крейтън. След смъртта на майка им, той се бе преместил да живее в семейната къща заедно със съпругата си и трите си дъщери. Продължаваше да управлява семейния бизнес, докато баща й се занимаваше предимно с адвокатската си практика. През всичките тези години, тя и Крейтън си разменяха изпълнени с нежност и любов писма, но тя не беше получила никакво послание от баща си, дори и след смъртта на майка им.

В някои от писмата, Крейтън й беше споменал за отделни факти от семейния бизнес. Александра разказваше на Мортън за тях, както и за всичко, което можеше да си спомни за времето, когато беше живяла със семейството си. Просто и ясно тя му обясни принципите на инвестирането в корабостроенето, в земя и други бизнес интереси, с които Крейтън се занимаваше.

Момчето беше заинтригувано и разговорът продължи и през следващите дни, докато те яздеха по пътеката. Един ден, след като бяха стигнали до огромното северозападно пасбище, по обяд, пред тях се показа постоянната кошара разположена в центъра му. Александра подкара коня към групичката колиби до кошарата, а останалите слязоха от конете, докато я чакаха.

Между колибите надзъртаха няколко дечица, които разглеждаха Александра с плахо любопитство, а край огъня една аборигенка държеше в ръце бебе и друго дете, достатъчно голямо, за да е проходило. Тя посочи на север към долината, където овцете били на паша и след като й благодари Александра обърна коня и се упъти нататък. Не след дълго стадото се показа. Въпреки че пет от децата му работеха в Тибубура, Адолариъс все още имаше достатъчно помощници, тъй като четири момчета държаха под око стадото, застанали до кучетата.