Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

На следващия ден, след като Пат си замина, Александра се занимава около час с уроците на момчетата, след което отиде да язди. Тя слезе надолу по хълма и излезе на пътя, за да бъде сама, тъй като имаше три неща, които искаше да обмисли. Първото бе, че може би отново е бременна. Двамата с Дейвид копнееха за дъщеричка и тя се чудеше дали да не му каже веднага. След това реши да изчака докато се увери, че наистина е така, за да не предизвика напразни надежди в него.

Другите две неща — вероятността техният район в крайна сметка да бъде въведен във владение на краля, както и отношенията й с Мортън — бяха далеч по-сложни, поради което решенията им някак си й се изплъзваха. Все по-често тя откриваше в Мортън черти, които й напомняха за Енос Хинтън. Точно както Хинтън бе казал, тя не беше в състояние да прогони разбойника от живота си.

Замислена над проблемите си, тя се спря на пътеката и погледна към главната кошара. Складовете, кухнята, бараките, навеса за стригане на овцете, оборите и другите постройки покриваха акри земя в северната част на хълма. На изток около ручея се бяха разпрострели градини със зеленчуци, с овощни дръвчета и десетина колиби за семейните овцевъди. По-нататък до ручея беше селцето на аборигените. Каменната къща се издигаше над всичко това и гледаше към околния пейзаж от платото на хълма.

За нея фермата имаше стойност, в която парите не играеха никаква роля. Тя бе начин на живот и Александра потръпна от мисълта, че може да я загуби. Главната кошара беше оживен център на различни дейности в огромната Пустош и съсредоточаваше милиони акри земя, където пасяха седемдесет и пет хиляди овце. Тя осигуряваше пълна заетост на десетки и десетки хора, както и значителни приходи за още хиляда души, свързани с производството на вълната, която в крайна сметка стигаше чак до английските фабрики.

Внезапно в мислите й се породи идеята, как да спаси собствеността си. Беше премислила начина, който бе избрал Пат, но това можеше да отнеме години по съдилищата, и тя го отхвърли. Искаше да вземе мерки, които да дадат бързи и неоспорими резултати и да завършат с безспорното право на собственост върху земята, вместо условното право на владеене, какъвто резултат щеше да даде уреждането в съда.

Неоспоримото право на собственост можеше да бъде получено единствено чрез дарение, което изглеждаше невъзможно. Земята край Сидней беше разпродадена на парцели, които стигаха до сто акра. Затова изглеждаше малко вероятно искането да бъде отпусната земя, възлизаща на милион акра да бъде посрещнато благоприятно, да не говорим за повече. Но докато мислеше върху идеята си, тя си спомни картата, която Пат бе донесъл и внезапно й хрумна начин, как да спечели благоразположението на хората от най-високо равнище. Мисълта й течеше бързо и тя си даде сметка, че дори възприемането на тази идея щеше да бъде спорен въпрос, но в най-лошия случай предлагаше една възможност. Тя реши да проучи въпроса, след което се върна обратно към къщата.

Щом влезе вътре, тя видя, че Ейми слизаше по стълбите, а по кръглото й розово лице беше изписана обърканост.

— Слава богу, че сте тук, мадам — каза бавачката. — Мистър Мортън днес се държи направо ужасно.

Александра си пое дъх и въздъхна мрачно, докато се качваше по стълбите, а бавачката се забърза след нея.

— Какво е станало?

— Забелязах, че изобщо не се е захващал със задачите — обясняваше Ейми, — така че му казах да се захване с тях, защото в противен случай вие няма да сте доволна от него. Тогава той се разгневи силно и… Ами, вие сама ще видите, мадам.

Жената отвори вратата пред Александра. Седнал върху табуретката и намръщен сякаш целият свят му е крив, Мортън не обърна никакво внимание, когато Александра влезе в стаята. Неговата черна дъска беше преобърната върху пода, а задачите, които тя беше изписала върху нея, бяха надраскани с тебешир. Джонатън трескаво пишеше, като хвърляше неспокойни погледи към майка си.

— Ейми, изведи мистър Джонатън в градината навън — каза тя.

Бавачката му махна с ръка, момчето се затича към нея и след малко вратата се затвори след тях.

— Мортън — започна спокойно Александра, — ако можеш да ми дадеш някакво разумно обяснение за всичко това, аз няма да те наказвам.

Но когато той мълчаливо поклати рамене, търпението й се изчерпа.

— Кажи ми защо направи това, Мортън — изкрещя тя.

— Бях ядосан — измърмори той, като продължаваше да избягва погледа й.