Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Като си даваше сметка, че е безсмислено да го разпитва повече, Александра се помъчи да убеди себе си, че става въпрос за действие на едно упорито, своенравно дете. Искаше й се да вярва, че е така, но не успяваше. Неговият гняв й приличаше твърде много на необуздаността, която тя бе забелязала в Енос Хинтън, когато той грубо, безразсъдно удряше по някой предмет или човек, стоящ близо до него.

— Трябва да помисля и да взема решение за подходящо наказание — каза му тя. — Стани и застани в ъгъла, докато се върна.

Той я погледна гневно, сетне отвърна очи и отиде в ъгъла. Кръвта й застина и Александра сви пръстите си в юмруци с такава сила, че ноктите й се забиха в дланите и изпита желание да закрещи. В мига, в който очите му бяха срещнали нейните, тя бе видяла върху личицето на сина си дивия поглед на Енос Хинтън. Разтърсена из основи, тя излезе от стаята.

Вече на долния етаж, тя се бореше да отхвърли видението за изпълнения с омраза поглед и съсредоточи вниманието си върху идеята, как да получат документ за земята, чудейки се дали това бе възможно. Когато успя, трудностите, които имаше с Мортън, съвпадна с идеята, като се сети за евентуално разрешение на проблемите със сина й. Изтича навън от къщата, оглеждайки се за Дейвид.

Той беше при вятърната мелница, като двама от чираците му помагаха да я ремонтира. Докато вървеше към него, Александра изпита чувство на спокойствие, на емоционалната и физическа сигурност, които Дейвид й даваше. Издигащ се над момчетата, огромният и силен мъж, когото тя силно обичаше, изглеждаше способен да се справи с всичко. Александра обаче знаеше, че само тя можеше да разреши проблемите с Мортън, ако изобщо имаше някакво решение.

След като го извика настрана и започна да му обяснява идеята си, тя се зарадва, че не му е казала нищо за още несигурната си бременност. Знаеше, че ако го беше сторила, той щеше упорито да настоява тя да не пътува никъде. Той и сега се противопостави, тъй като винаги искаше да бъдат колкото е възможно повече заедно.

— Мога да изпратя да извикат Адолариъс — каза й той. — Начинът ти да се доберем до разрешително е отличен и не е изключено да успеем. По всяка вероятност Адолариъс може да свърши каквото е необходимо, няма смисъл ти да ходиш там. Той много ще се зарадва да дойде тук, като се има предвид дрехите и другите неща, които му изпращаше през годините.

— Но той може просто да не пожелае да дойде тук, а и това, което аз искам, е изцяло извън неговите задължения като овцевъд. Но има друга причина, заради която искам да отида.

Тя накратко му обясни какво е сторил Мортън, като добави, че иска да го вземе със себе си.

— Докато сме само двамата, без да бъдем разсейвани от нищо, може би ще успея да се разбера по-добре с него.

— Може би му трябва един добър бой — предположи Дейвид мрачно.

— Дейвид, аз бих го напердашила с камшика, ако мислех, че ще помогне. Но от един бой неподчинението му само ще се засили.

Лицето му се проясни и той й се усмихна нежно.

— Не е ли възможно да виждаш в момчето черти от някого, които всъщност то не притежава? — попита внимателно той. — Зная, ти винаги си се страхувала от това, любов моя. Но той е твой и мой син и на никого другиго, а и толкова много момчета са трудни за контролиране.

— Аз съм само една простосмъртна, Дейвид. Ако бях всемогъща, щях да виждам природата му като в кристална чаша. Но сега само мога да тълкувам какво той притежава и да действам съобразно убежденията си.

— Ти си най-съвършеното човешко създание, което Бог е сътворил — убеждаваше я искрено Дейвид. След това извърна поглед от нея, като въздъхна и кимна с глава. — Добре, Александра. Ще пратя няколко мъже, които да те придружат до северозападната кошара.

— Дейвид, не се нуждая от много хора, защото…

— С теб ще дойдат толкова души, колкото е необходимо — каза той твърдо, прекъсвайки я. — Освен това, ще имаш всичко необходимо за твоята безопасност и удобство, тъй като възнамерявам аз да се заема с това.

Александра се усмихна, като се повдигна на пръсти, за да го целуне, след което се върна в къщата.

Джонатън би посрещнал новината за пътуването с радост и би гледал на него като на приключение. По всичко личеше обаче, че Мортън го приема като наказание за нервното му избухване, защото кимна начумерено, когато тя му каза.

На разсъмване на следващия ден, Александра и Мортън тръгнаха заедно с придружителите. Когато за първи път си помисли да отиде да се срещне с Адолариъс, Александра смяташе да бъде придружавана от един овцевъд и някой от чираците, но сега от къщата тръгна дълга процесия. Двама скотовъди водеха четирима чираци със себе си, ведно с осем коне, натоварени с всичко, от което тя евентуално щеше да има нужда, включително и брезент за палатка, ако завали.