Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Едно име близо до северната частна фермата предизвика любопитството й. Тя посочи към него и попита:

— Счупеният хълм? Защо сте го нарекли така, мистър Бодънхем?

— Превод е на аборигенското име Уайамба — отговори й той.

Тъй като знаеше, че богата информация от картите щеше да бъде посрещната в Сидней с голямо задоволство и благодарност, което правеше по-големи шансовете им и Александра поиска да се отплати на Адолариъс по някакъв начин. Когато попита дали има нещо, което би могла да направи за него, той отговори, че би желал, когато умре семейството му в Лондон да бъде уведомено за смъртта му.

— Това ще разреши всички проблеми, свързани с наследството и предизвикани от моето заминаване от Англия — обясни той. — Освен това, се надявах, че досега всичките ми деца трябваше да са достатъчно големи да се оправят сами, но съпругата ми е изключително плодовита жена. Така че, бих желал да се грижите за тях и жена ми.

— Бих го направила и без да ме молите, естествено, така че бъдете спокоен за тях. И макар и да съм убедена, че ви остават още много години да живеете, когато заминете за вечния покой, веднага ще уведомя брат ви. Не се ли сещате и нещо друго, с което мога да ви бъда полезна, мистър Бодънхем?

— Да, скиците ми. Онези, които според мен са най-добрите, са подредени в кутии и увити с брезент. Бих искал да направите с тях каквото сметнете за най-добре.

Александра се съгласи да се погрижи за рисунките му след неговата смърт, след това попита няма ли още нещо, което да може да стори за него. Той не можа да се сети за нищо повече, тъй като простият живот, който си бе избрал, включваше малко неща, които трябваше да бъдат уредени. Тя продължи да разговаря с него още известно време, като изпитваше удоволствие да разменя мисли с един интересен и ексцентричен мъж. След това го остави насаме с жена му и многобройната му челяд, както той предпочиташе, и тръгна с коня, за да се присъедини към сина си и придружителите им.

Същата вечер край огъня Александра отново разгледа внимателно картите и остана много доволна. Показа ги на Мортън и му обясни какво възнамерява да прави, но той не прояви онзи интерес, който тя по-малко или повече бе очаквала от него. Но все пак не бе напълно безразличен и любезно изказа надежда тя да успее, което беше твърде обещаваща промяна в неговото поведение.

Докато пътуваха назад към основната кошара, разговорът за нейния брат продължи, като Мортън все още бе силно заинтригуван от работата на Крейтън. Като се ровеше в паметта си за подробности, тя разширяваше описанията за семейния бизнес. В крайна сметка момчето изрази желание да върши същото, когато порасне.

— Ако смяташ да правиш това — каза му Александра, — ще трябва да насочиш всичките си усилия към постигане на тази цел. Брат ми е с добро образование, а също така и баща ти. На твоята възраст те здравата са се трудили върху уроците си, вместо да се мръщят пред черната дъска.

Жегнат от откровения съвет, Мортън остана мълчалив за известно време, като в него пак се появи нещо от предишното му поведение. Александра също мълчеше, очаквайки той да проговори и да поеме инициатива да общува с нея. Най-насетне той се престраши, макар и неохотно и попита дали би му помогнала да разбере повече неща за бизнеса.

— Разбира се — отговори тя. — Мортън, винаги ще бъда готова да ти помогна да постигнеш това, което искаш. Нали знаеш, че те обичам?

— Казваш, че е така, а непрекъснато ме критикуваш.

— Мортън, знаеш много добре, че ако ядеш много пресни плодове, ще те заболи корема. В живота има много неща, които могат да имат още по-лоши последици, но вместо да се явят веднага, те се проточват с години. Живяла съм доста и разбирам от тези неща, докато ти си съвсем малък и още не разбираш. Когато те поправям, то е защото искам да избегнеш тези неща, а не защото ми харесва да го правя.

Момчето замълча за известно време, като преценяваше казаното от нея. Тогава, както безброй пъти преди, Александра му обясни колко е важно да съсредоточава вниманието си върху уроците не само за да ги научи, но и за да развие умствена дисциплина. За първи път момчето слушаше и изглеждаше, че я разбира.

Край огъня вечерта той заговори за уроците.

— Невинаги зная какво трябва да правя с остатъците от сумите — каза й той. — Ще ми обясниш ли пак?

Александра разчисти място върху земята и взе една пръчка, за да изпише числата върху пръстта и да покаже действието. Като си спомни грешките, които беше допускал, Александра си даде сметка, че неразбирането му бе причина за някои от тях. Чудеше се дали от гордост, инат или нещо друго той не й бе казвал досега.