Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Естествено ще трябва да обсъдя въпроса с Дейвид — отговори Александра, — но предложението ми се струва твърде разумно, Крейтън. Сега аз искам да обсъдя нещо с теб, което засяга Тибубура.

Крейтън веднага разбра за какво става въпрос, когато тя му обясни безпокойството си от превръщането на този район в кралски територии, а щом тя му каза за плана си да получи разрешително, той кимна утвърдително с глава.

— Идеята е отлична — каза той. — Както казваш, става въпрос за огромно количество земя, така че одобрението е под въпрос. Но мога да те уверя, че молбата ще бъде предадена в ръцете на губернатора, той лично ще я разгледа, тъй като двамата сме в добри отношения.

Като си даваше сметка, че не може да иска нищо повече, както и че фактически тя имаше изключителен късмет, че брат й познава губернатора, Александра знаеше, че предстоящите месеци нямаше да бъдат лесни. За нея фермата Тибубура беше самият живот. Заплахата за фермата извикваше в нея нещо повече от страх, предизвикваше чувства на вледеняващ ужас, застрашено бе самото й съществуване.

Докато стане време за вечеря, Крейтън й обясняваше колко се е променил Сидней и й разказваше светски клюки за старите им приятели. Момчетата се присъединиха към тях в трапезарията, а яденето беше безупречно, като Флора беше надминала себе си. Говеждото месо беше крехко и сочно, а сосът беше силно ароматен от подправките и лука. Зеленчуците и другите гарнитури бяха отлично подправени, а гъстото ароматно вино с оттенъците на дъбовата бъчва, в която беше отлежавало, слагаше венец на цялата прекрасна вечеря.

След вечеря Александра и Крейтън отидоха в салона и разговаряха до късно през нощта, спомняйки си годините в Лондон.

На следващото утро Крейтън пожела да прекара известно време с момчетата и да работи с тях по уроците им, а Александра написа окончателния вариант на молбата за земята, за да може брат й да я занесе. Следобеда Дейвид се върна от кошарите.

Александра искаше двамата най-важни мъже в живота й да се разбират и тя бе изключително доволна, когато мъжът й и брат й веднага се харесаха. Следобедът мина в оживен и приятен разговор, последван от вкусна вечеря.

Същата вечер, докато се приготвяше за лягане, Александра каза на Дейвид за предложението на Крейтън за съдружие в семейния бизнес. Тя обясни възможността евентуално да прехвърли нейния дял от наследството на Мортън и Дейвид напълно се съгласи с плановете й. На следващия ден, докато Дейвид отиде да нагледа работата в конюшнята и оборите, Александра и брат й отидоха на езда, като тя го разведе из главната кошара. Щом стигнаха до най-отдалечения край на аборигенското селце и обърнаха конете, Крейтън отбеляза очевидното задоволство на Александра от живота й във фермата.

— Това ме радва изключително много — добави той. — Имаш причини да бъдеш доволна, тъй като живееш в лукс, за който по-голяма част от аристокрацията „бунип“ в Сидней би ти завиждала. Но има нещо повече от задоволството, което виждам, а това е, че ти си изключително щастлива, а Дейвид е един прекрасен съпруг.

— И двете неща са верни — съгласи се Александра. — Живеем добре, но Пустошта не е за всеки, Крейтън. Бих искала да задържа и двете момчета тук, но мисля, че Мортън ще се чувства по-добре, ако прави това, което желае. Той ще е по-добър бизнесмен, отколкото овцевъд. Ти какво мислиш?

— Мисля, че си права. Сега, когато го опознах по-добре, смятам, че той ще постъпва по-различно от мен. Но той може и да успее повече и вярвам, че има нюх към бизнеса.

— Тогава нека да обсъдим съдружието, което ми предлагаш. Дейвид и аз възнамеряваме да пратим момчето в колеж в Сидней. След като Мортън завърши там, бих искала да го вземеш във фирмата като младши съдружник. Щом стане пълнолетен, ще му прехвърля моя дял в компанията и той ще бъде твой съдружник. Искам да променим името на компанията на „Хамънд и Керък“. Имаш ли нещо против всичко това?

— Във всеки случай не и против смяната на името на компанията — отговори Крейтън. — То трябва да отразява кой владее фирмата. — Той се поколеба и замисли за миг, след това се усмихна горчиво: — Както вече споменах, Мортън може и да има по-различно отношение към нещата от мен, но мисля, че ще мога да се справя с това. А по всичко личи, че няма да мога да имам син, който да ме последва в бизнеса, така че приемам тези условия.

Александра кимна доволна и те обсъдиха по-нататък въпроса, докато яздеха назад към поточето. Малко след като стигнаха къщата, Дейвид се присъедини към тях в градината. Тримата обсъдиха от всички страни бъдещата роля на Мортън в съдружието, като се съгласиха по всички подробности.